Приложение към Семки и бонбонки

Владимир - директор пилорамы

2011-11-17T09:56:00.001+02:00

2011-09-05T22:12:00.001+03:00

Encyclopedia Judaica 22 Volume Set

2011-08-16T19:10:00.004+03:00

Publisher: Macmillan Reference USA; 2 edition (December 12, 2006)
Language: English
ISBN-10: 0028659287
ISBN-13: 978-0028659282

From School Library Journal

Grade 10 Up—This long-awaited revision of the premier reference source on Jewish life, culture, and history updates the 1972 edition by either adding to the original information or creating a completely new entry. New to this publication are a charted summary of transliteration rules; a list of abbreviations; and entries discussing aspects of Holocaust study, the development and impact of the State of Israel on Jewish life, and the evolution of Reform, Conservative, Orthodox, Hasidic, and Reconstructionist branches of the faith. Entries on Judaism in all 50 U.S. states and major U.S. cities have been updated. Others are unchanged although updating may have been warranted: for example, information on the biblical character Noah is unaltered, despite a great deal of related research, both textual and archaeological, since 1972. However, many entries related to religious law (halakhah) have been totally rewritten to reflect its impact on the Israeli legal system. This edition consists of 22 volumes compared to the original 16. It boasts all new illustrations: more than 600 maps, charts, archaeological plans, and chronologies (for example, family trees and an 8-page chart of Hasidic dynasties) and a few color photographs of paintings, drawings, and artifacts in each volume. The glossary is unchanged. The last volume contains a detailed 270-page thematic outline and a superb 632-page index that make the information in each volume accessible. Libraries that own the first edition will want to replace it with this one.

—Jack Forman, Mesa College Library, San Diego

*Starred Review* The new edition of Encyclopaedia Judaica brings a monumental reference work into the twenty-first century. In 1928 Nahum Goldman, head of Eshkol Publishing, in Berlin, began work on a comprehensive reference work about the history and culture of the Jewish people. That work was never completed, and the 10 finished volumes remain as both a witness to European Jewish scholarship and a reminder of Hitler's destruction of that tradition. Goldman survived the Holocaust, and in 1966, he used his reparation money to revive work on the encyclopedia at Keter Publishing House, in Jerusalem. In 1972, more than 45 years after the work began, the first edition was completed. Keter Publishing House and Macmillan Reference USA, its American partner, released Hebrew and English-language versions of the work. Like the original work, it was a thorough, organized overview of Jewish life and knowledge. Updating a large resource is difficult. The publishers issued yearbooks and two supplements cumulating the 1973–1982 and 1983–1992 volumes as well as an updated CD-ROM version in 1997, but the Jewish world has changed a great deal since then. The second edition is also a collaboration of Keter Publishing House and Macmillan Reference, which is now a Thomson Gale imprint. Editors Berenbaum and Skolnik gathered an international team of more than 50 divisional editors and 1,200 scholars to produce the work. They have created 22 volumes with approximately 22,000 entries. Some 2,600 entries are new, and 12,000 have been substantially revised. As they did in Encyclopedia of Religion (2004), the publishers left the original articles intact and added updated material in an appended article that follows. This edition has 150 pages of color inserts appearing as centerfolds in each volume as well as 600 maps, tables, and illustrations. There are also 30,000 new biographical entries. Why is this edition different? Building on the scholarship of the first edition, the editors have added material that documents today's Jewish communities. Since the publication of the first edition, Israel has been through two wars and two intifadas, the role of women in Jewish life has greatly expanded, and the Soviet Union has disappeared. The most rapidly growing Jewish communities in the U.S. are in Las Vegas and Phoenix, but the actual number of Jews in the country is declining due to low birth rates. A whole new generation of scholarship has emerged, with new information about everything from the Bible and the Talmud to women's studies and the Holocaust. The contributors to this edition used the material of the great scholars such as Salo Baron, Cecil Roth, and Gershom Scholem as a foundation for their new insights, giving users greater depth and a modern perspective. Volume 1 has a list of the editors and contributors. They include Yehuda Bauer (Hebrew University), David Ellenson (Hebrew Union College), Deborah E. Lipstadt (University of California, Los Angeles), and Xun Zhou (University of London). The encyclopedia features entries such as an article on Jewish law (Mishpat Ivri) written by Justice Menachem Elon, deputy president of the Supreme Court of Israel. He examines ancient religious law as reflected in the courts of a modern, sovereign Jewish state. Entries about the Bible include both the great medieval commentators such as Rashi and Maimonides and modern critical literary studies of the Bible as an integrated work. Contributors examine the sources of the Bible, its composition, and its authors. The Talmud receives similar treatment, with more than 100 biographies of the greater and lesser rabbinic figures and more accessible material, reflecting the increased participation of the public in Talmudic study. The women's perspective appears throughout the encyclopedia, with articles about biblical stereotypes, their views about the mikveh (ritual bath), and biographies of women both ancient and modern (Beruryah, a second-century Talmud scholar; Bella Abzug). Agunah (Orthodox women who cannot remarry because their husbands refuse to grant them religious divorces) and coverage of the bat mitzvah and the Women of the Wall case are other examples of the increased emphasis on women's issues in this edition. Extensive articles document the contributions of Jews to the arts, sciences, sports, politics, and entertainment. Albert Einstein, Rita Levi-Montalcini, Amos Oz, and Philip Roth appear along with Victor Borge, Jascha Heifetz, and Sandy Koufax. Each of the 50 states and the countries of the world, as well as major cities, have entries, as do museums, cultural institutions, and organizations. The Holocaust and Israel occupy the major part of volumes 9 and 10, respectively, reflecting their important roles in Jewish history and culture. Several thematic outlines (for articles on history, religion, language and literature, Jews in world culture, and women) and a detailed index help users pinpoint specific information. The e-book version uses the standard Gale interface and is available as part of the Gale Virtual Reference Center. One nice feature for users who print or download is the option of getting the text in PDF format if desired. The second edition of Encyclopaedia Judaica is a welcome addition to reference collections. By documenting the modern Jewish experience while retaining links with its rich past, it provides users with information about all aspects of Jewish religion and culture. This work received the 2006 Dartmouth Medal, a well-deserved award. Bibel, Barbara

Encyclopedia Judaica 22 volume Set

2011-08-16T18:54:00.005+03:00

From School Library Journal

Grade 10 Up—This long-awaited revision of the premier reference source on Jewish life, culture, and history updates the 1972 edition by either adding to the original information or creating a completely new entry. New to this publication are a charted summary of transliteration rules; a list of abbreviations; and entries discussing aspects of Holocaust study, the development and impact of the State of Israel on Jewish life, and the evolution of Reform, Conservative, Orthodox, Hasidic, and Reconstructionist branches of the faith. Entries on Judaism in all 50 U.S. states and major U.S. cities have been updated. Others are unchanged although updating may have been warranted: for example, information on the biblical character Noah is unaltered, despite a great deal of related research, both textual and archaeological, since 1972. However, many entries related to religious law (halakhah) have been totally rewritten to reflect its impact on the Israeli legal system. This edition consists of 22 volumes compared to the original 16. It boasts all new illustrations: more than 600 maps, charts, archaeological plans, and chronologies (for example, family trees and an 8-page chart of Hasidic dynasties) and a few color photographs of paintings, drawings, and artifacts in each volume. The glossary is unchanged. The last volume contains a detailed 270-page thematic outline and a superb 632-page index that make the information in each volume accessible. Libraries that own the first edition will want to replace it with this one.—Jack Forman, Mesa College Library, San Diego

From Booklist

2006 Dartmouth Medal, a well-deserved award. Bibel, Barbara
Copyright © American Library Association. All rights reserved

Hardcover: 17000 pages
Publisher: Macmillan Reference USA; 2 edition (December 12, 2006)
Language: English
ISBN-10: 0028659287
ISBN-13: 978-0028659282

DD
D

Download: http://www.megaupload.com/?d=RGHZYF22

2011-08-15T02:06:00.002+03:00

file upload

2011-08-15T02:05:00.001+03:00

file upload

ББ - снимка

2011-06-14T23:00:00.001+03:00

VP

2011-06-06T23:21:00.001+03:00

Jase Everett - Bad Things (Theme from "True Blood")

2011-06-02T07:44:00.003+03:00

bad things

2011-05-28T04:46:00.001+03:00

2010-10-19T13:26:00.002+03:00

Здравната реформа -- > инстинктът за убийство

2010-10-05T22:23:00.004+03:00

Хищниците:

Големите лекарстна
Големите застраховки
Големите доктори

Жертвата:

Здравната реформа

Бойко Борисов: Не съм самохвалко, а един истински преуморен човек

2010-10-02T18:43:00.002+03:00

"Полагам огромни усилия, повече от това не мога. Толкоз мога.

Щом не ме харесвате. Искате друг, изберете си друг. Аз толкова много. Давам си здравето и нервите. От сутрин до вечер. Толкова много. Намерете, който може повече. 20 години карате по магистрали, играете в спортни зали, возите се на метро, всичко ви е О.К. Аз това мога, това ще направя, докато ме търпите. После си избирате някой да ви отвлича, да ви язди и да викате, че е успешна борбата с престъпността. Ваша работа. За тебе съм самохвалко, за мене съм вече един истински преуморен човек, вследствие на изключително много ангажименти и работа. Ако се оценява. Като не се оценява, на изборите хората определят кой да управлява и си избират кой да ги управлява. Аз мисля, че си изпълнявам ангажимента."

Из интервю на Бойко Борисов пред Сашо Диков, излъчено по телевизия Канал 3 във вторник, 28 септември 2010 г.

2010-08-11T19:19:00.000+03:00

table

2010-07-18T16:03:00.002+03:00

style='border-collapse:collapse;mso-yfti-tbllook:480;mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-border-insideh:2.25pt solid white;mso-border-insidev:2.25pt solid white'>

	ДЪРЖАВА	ВЪНШЕН ДЪЛГ (% от БВП)	ВЪНШЕН ДЪЛГ (брутен)
1	Ирландия	1 312%	2,32 трилиона
2	Великобритания	425,9%	9,15 трилиона
3	Швейцария	328,2%	1,21 трилиона (2009 Q3)
4	Холандия	376,6%	2,46 трилиона (2009 Q3)
5	Белгия	328,7%	1,25 трилиона
6	Дания	316%	627,6 билиона
7	Швеция	264,3%	881,5 билиона
8	Австрия	256,2%	827,9 билиона
9	Франция	248%	5,23 трилиона (2009 Q3)
10	Португалия	235,9%	548,45 билиона
11	Хонгконг	223,1%	672,9 билиона
12	Финландия	220,2%	402,24 билиона
13	Норвегия	202,6%	553,4 билиона
14	Испания	186,1%	2,55 трилиона (2009 Q3)
15	Германия	182,5%	5,13 трилиона
16	Гърция	170,5%	581,68 билиона
17	Италия	147,4%	2,594 трилиона (2009 Q3)
18	Австралия	124,3%	1,025 трилиона (2009 Q2)
19	Унгария	121,9%	225.56 style='mso-ansi-language:BG'>билиона (2009 Q2)
20	САЩ	96,5%	13.77 style='mso-ansi-language:BG'>трилиона (2009 Q3)

2010-06-22T07:26:00.000+03:00

xzz

2010-06-22T00:42:00.000+03:00

Станислав Стратиев - есета от "Българският модел"

2010-06-03T13:17:00.003+03:00

Българската участ

Българска участ е да се родиш в България.
При толкова други държави.
Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето — историческо, а бъдещето — светло.
Мълчанието винаги ще е злато.
Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш.
Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива.
Винаги ще се давиш накрай Дунава.
Винаги ще си произлязъл от маймуна.
Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.
Винаги Бог ще е високо, а Цар — далеко.

Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката — песимистична.
Винаги българската мечта ще бъде „шведска маса“ със столове.
Винаги ще обичаш наште планини зелени.
Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият.
Винаги министрите ще бъдат с портфейл.
Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече — в Канада.
Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.
Винаги ще бъдем най-освободими.
Дори да няма „Що е?“, винаги ще има почва у нас, Винаги народът няма да бъде прав.
Винаги у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка.
Винаги петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет — на друга.
Българската участ е да пием старото кафе на Европа, да караме старите им автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи. Българската участ е нашият общ език да е английският. Българската участ е силата да прави съединението, а не съединението — силата.
Българската участ е никога да не се пуснем от опашките, за които някога сме преплували Дунава.
Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант.
Българската участ е нито яйцето днес, нито кокошката утре.
Българската участ и късметът са като две успоредни прави — пресичат се в безкрайността.
Човек може да избегне късмета си, но участта си — никога.

Българският модел

Ако сме дали нещо на света - това е българският модел.
Той е - както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула - нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано сложно - това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност.
Казано просто - обратното на всичко.
Колумб тръгва за Индия и открива Америка.
Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.
Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.
У нас се получи обратното - кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен.
Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.
Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
У нас те са на ръководни места.
Там, когато стреляш по някого, той умира.
Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.
Там са велики народите.
Тук - Народното събрание.
Там от великото до смешното има само една крачка.
Тук няма никаква разлика.
При тях са свободни хора, а при нас - цените.
Това е българският модел.
Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.
В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.
И знаеш, че ги няма.
При българския модел ги има, но не са те.
И не знаеш какво е.
Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.
Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.
Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже - най-мъжествените.
Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес, отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.
И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.
При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.
Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.
И когато заводите произвеждат художествена самодейност.
Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно на асансьор и да говорим безплатно по телефон.
При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.
Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.
Българският модел е неунищожаем.
С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.
Както ще бъде свършено и със самата Канада.

Българската риба

Българската риба е ни риба, ни рак.
Когато няма риба, и българската риба е риба.
Тя е най-мълчаливата риба в света.
И си знае защо.
Черно е не само морето, в което живее, но и тиганът, в който я пържат.
От векове българската риба се лови на чужди въдици.
И се пържи в собствената си мазнина.
Тя се ражда попче, живее като цаца и завършва като калкан.
Съвсем сплескана.
Още преди да се роди, българската риба е загубила Бяло море и Охрид, Босфора и Дарданелите, затова е интернационалист.
И пасе трева.
Нито една българска риба не си знае гьола, тя плува най-добре в мътни води.
Когато тежи над един грам, обикновено се мисли за риба тон. Когато пророк Йона престои три дни и три нощи в утробата на българската риба, той излиза оттам сиромах Лазар. Защото му взимат по триста долара на час. Като за офис.
Българската риба не се яде с пръсти, нито с вилица, а с друга българска риба. Виното, с което се яде българската риба, се пие от чаша, направена от черепа на нейните врагове.
Българската риба се обединява единствено в консервна кутия.
Гръбнакът на българската риба е политически.
За нея дружбата е като слънцето и въздуха за всяко живо същество.
Това, което другите народи са направили за сто години, българската риба трябва да направи за двайсет.
Тя трябваше да се прави не само на риба чук, но и на риба сърп.
Без да бъде златна, тя изпълняваше всички желания на дядото. И на дъщеря му.
Исус с пет риби нахрани пет хиляди души.
Осем милиона български риби храниха осем души.
И чорапите им — пак кърпени.
Българската риба е най-опушената риба в света.
Тя съдържа не толкова фосфор, колкото фосфати. Българската риба се вмирисва откъм опашката. Според тези, които я управляват.
От три български риби се получават трийсет политически партии.
Българската риба е българоезична.
Тя е най-демократичната риба в света.
Преди тя е била дънна, а сега е летяща.
Хайверът на българската риба е червен и син.
Но обикновено я пращат за зелен хайвер.
Всяка българска риба мечтае да стане капиталистическа акула.
Пътят на българската риба към Европа и към света минава не през Босфора и не през Вашингтон, а през тигана.

Българският самурай

Ние сме страна на самураи.
Самураите на Балканите.
Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите.
Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.
Като истински самураи и ние не работим нищо.
Предпочитаме през цялото време да се бием.
Българският самурай се бие само в гърдите.
И се размножава чрез делене.
И противопоставяне.
Той дава не обет, а обед за служба.
Българският самурай е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата.
Той е винаги от страната на изгряващото слънце.
И никога от страната на залязващото.
Конят на българския самурай е троянски, любимото му оръжие е чадър, а ветрилото му прави априлски вятър.
Той никога не употребява меча си — пази го за музея на революционното движение.
Българският самурай вярва не в кармата, а в казармата. Кимоното на българския самурай преди беше от шаек, а сега е от американ.
Българският самурай прави харакири на съседа си.
Той обича не „хайку“, а хайки.
Дори когато е с джапанки, българският самурай е бос.
Българският самурай не бръсне никого. Даже главата си.
И яде ластовичите гнезда заедно с ластовиците.
Българският самурай винаги се смее последен.
И се познава и под съдран чул.
Той е прав, дори когато е легнал.
Любимото му изкуство е бойното.
Когато чуе думата „култура“, българският самурай се хваща не за пистолета, а за бюджета.
И съкращава сумата.
В предизборната си програма той обещава да превърне дори плачещите върби в смеещи се.
И Черно море в Бяло.
Паунът на българския самурай е едноцветен. Българският самурай е екологически чист, политически активен, социално слаб и сексуално силен.
Той не гори, но поддържа горенето.
Не яде треви, но където мине, трева не никне. Колкото повече сме самураи на Балканите, толкова по-малко ще бъдем българи в Европа.

Добри новини

Паскал се е задълбочил над съобщенията на осведомителните агенции, когато в кръчмата пристигат Миро и Йеремия.
Сядат на масата до него и поръчват мастика.
— Какво ново, Паскале? — пита Миро.
— Добри новини! — казва Паскал. — Не сме виновни за СПИНА-а!…
— Къде пише? — протяга шия Йеремия.
— Ето! — сочи му Паскал. — Конгоанец пръв развил болестта. В Африка. През хиляда деветстотин петдесет и девета година.
— Ройтер! — чете Йеремия. — Значи наистина не сме виновни?
— Пишат го с известно съжаление — казва Паскал. — Едва се въздържат да не добавят, че конгоанецът е бил студент в България и тук се е заразил.
— Петдесет и девета година нямаше чуждестранни студенти! — казва Миро. — Какъв конгоанец?
— Не го добавят не защото е нямало — казва Паскал, — а защото изследват още по-добрата възможност български специалист в Конго да е първопричината за световната пандемия. И именно той да е заразил целия африкански континент. Започвайки от маймуните.
— Знаех си аз, че все за нещо ще сме невинни! — казва Йеремия. — Не е в човешките възможности, дори и в нашите, да сме виновни за всичко.
— Така е — казва Миро. — Не можеш в едно и също време да организираш атентат срещу папата и да обръщаш течението Ел Ниньо срещу Америка. Дори и ние не можем да успеем навсякъде.
— Все пак — казва Паскал — добрата новина идва точно навреме. Не сме гледани с добро око, не могат да ни простят, че не се държим добре с мечките и че искаме сами да си произвеждаме електричество.
— Заради охлювите също могат да ни спуснат една завеса! — казва Йеремия. — Дето ги събираме в размножителния им период.
Тримата отпиват от мастиките.
— Хубавото си е хубаво — казва след това Миро. — Близо до ума е, че някой може да допусне, че след като не сме виновни за СПИН-а, съвсем не е невероятно да излезем невинни и за нещо друго.
— Като нищо може да се допусне! — казва Йеремия. — Една такава новина ти вдига имиджа!…
— Можем да привлечем някоя и друга инвестиция! — казва Миро.
— И да продадем някой и друг завод! — добавя Йеремия. — И туризмът да се засили!…
— Да не говорим — казва Миро — какво морално въздействие ще окаже върху посърналото ни национално самочувствие!…
Паскал хем се радва, хем решава да изчака утрешния брой, за да не се яви опровержение.
И да излезе, че пак ние сме виновни.

Хей тамо лодка

Никога не съм мислил за ролята на лодките и другите плавателни съдове в живота ми.
Наивно съм смятал, че след като не съм фаропазач, те не играят съществена роля за мене.
Както обикновено се получава — жестоко съм се лъгал.
Сега вече виждам фаталната роля на плавателните съдове.
Започвайки от прочутите лодки еднодръвки на нашите прадеди славяните и свършвайки с не по-малко прочутия кораб с американската фуражна царевица, чието движение се следеше като Халеевата комета.
Може и да ви се видят странни тези следствено-причинни връзки, но представете си, че в 1876 година по Дунава не плаваха никакви кораби. В това число и „Радецки“. И Ботев беше останал в Румъния, издавайки все повече и повече вестници, основавайки накрая и издателска къща и отивайки до Дунава само за риболов.
Колко различно щяха да се развият много неща от нашата история.
А представете си сега, че крайцерът „Аврора“ въобще не беше построяван. И следователно нямаше начин да даде три халосни изстрела по девическия пансион в Смолни.
Развинти ли ви се фантазията?
Ами ако онази лодка, с която Димитров и Коларов пресичат бурното Черно море, за да отидат на заседание на Коминтерна, се беше пробила насред път и потънала?
Схващате ли връзката? И следите ли мисълта ми?
Разбирате ли защо Ленин се качва само на броневик и никога на лодка?
Точно така — защото иначе революцията е в опасност.
Ето как на дело плавателните съдове застават на пътя ни и играят едва ли не фатална роля в световната история.
Когато през януари нацията вкочанясваше поради временни неуредици с петрола и всички имахме вече отрицателна температура, отново плавателен съд спаси живота ни.
Известният танкер на спасението, танкерът „Струма“.
Спаси ни даже не самият танкер, а съобщението, че настроението на капитана му там, в далечния Новоросийск, се е подобрило.
След като седмици наред беше лошо.
Това съобщение на телевизионната говорителка ни беше достатъчно и ние оживяхме.
Що се отнася до самия танкер, така и не разбрахме какво точно стана с него. Ту беше натоварен и на два часа път от Варна, ту чакаше да го товарят в Новоросийск, ту беше натоварен, но не беше заплатено за нефта, ту беше заплатено, но пък сметката не пристигнала от Москва. Впрочем, това не беше и важно.
Танкерите въобще са много любопитни съдове.
Като едни санбернардски кучета те спасиха живота на още двеста мои сънародници на една сто и четиридесет часова опашка за бензин.
Някъде към шестия ден, поради редица климатични, психологически и социологически фактори сънародниците започнаха да се самоизтребват.
Изчаках да паднат първите петнайсет и се намесих с една проста сметка, почерпена от вестниците. С вестник в едната ръка и молив в другата аз изчислих пред озверените шофьори колко хиляди тона нефт карат наши танкери от всички краища на света.
Получи се такава чудовищна цифра, че мнозинството затихна.
След като в страната ни се намират две трети от световните запаси на нефт, казах аз, има ли смисъл да се избиваме?
Разотидоха се засрамени.
Когато махнаха лодките от езерото в Борисовата градина и сложиха там пеещи фонтани, всички решиха, че с лодките е свършено.
Но лодките отново са в езерото.
Ето как плавателните съдове надделяват и все още определят развитието на историята.
Изчезнаха паметници, бюстове, имена, но не и лодките.
Следете внимателно корабите, изучавайте лодките, вглеждайте се в саловете.
Те са извор на знания.

Страданията на стария Вертер

Навсякъде Вертер умира млад.
У нас той страда до дълбоки старини.
Страданията му започват като съвсем млад.
Баща му е имал маслобойна и цял живот Вертер се мъчи да заличи този позорен факт.
Той сменя фамилията си, измисля ново родословно дърво, премества се да живее на друго място, от нисък става висок и от плешив — къдрокос, но всичко е напразно.
Маслобойната върви подир него като вярно, стара, макар и нежелано куче.
Вертер става активен член на Отечествения фронт, клейми опозицията, приветства национализацията, строи Хаинбоаз, Хаинбоаз строи него, чупи рекордите, сутрин вдига знамето, вечер свири на акордеон „По върховете на Манджурия“, седи в първата редица, когато Димитров идва при бригадирите, но всичко е напразно.
Маслобойната го чака в палатката, сгушена под прочутия бригадирски шинел на Иван Радоев.
Вертер страда.
Хвърля се с цялата си жар в колективизацията, осъжда Жендов, пише писма да се преработи романът „Тютюн“, отива доброволец в Корея с надеждата, че американският напалм най-сетне ще изгори маслобойната, но всичко е напразно.
Тя клечи по хълмовете на Фун-чжоу, под напалмовия дъжд, и го гледа предано в очите.
Двамата се връщат в родината.
Вертер иска да влезе в университета, но маслобойната застава на входа и той не може да влезе.
Страда.
Съвзема се, поема априлската линия, бори се срещу частната собственост, която ежечасно ражда капитализъм, срещу самия капитализъм, носи Че Гевара на ревера си и материалите на Юлския пленум в чантата, знае наизуст „Съображенията“ и прегръща с две ръце перестройката, но всичко е напразно.
Накъдето и да тръгне, маслобойната застава на пътя му.
Отново страда.
След това се заема мъжки с работата.
Унищожава документи, нотариални актове, сметки, стари снимки, пожълтели квитанции, окъсани броеве от вестници, премахва свидетели, трови с миша отрова очевидци, бута в пропасти съдружници на баща си, прегазва с кола случайно разбрали за маслобойната хора, ликвидира роднини, инжектира отровен серум на бивши съседи, премахва и последната следа.
Това му струва години и страдания, но най-накрая успява.
Превръща баща си от цветущ притежател на маслобойна в потомствен пролетарий, който няма нищо друго, освен веригите си.
Най-накрая може да си отдъхне — от маслобойната няма и помен.
Ако не той, поне децата му ще живеят като хората.
Тогава работата се извърта, всичко се променя, започват да връщат земята и фабриките, раздават маслобойните на старите собственици и тук вече започват нечовешките страдания на стария Вертер.
От една страна маслобойната е негова, произвежда, пуши с комините, а от друга — той не може да докаже нищо.
Работил е перфектно цял живот и е заличил всичко.
Няма никой и нищо на този свят, което да докаже, че е собственик на маслобойната, а не пролетарий и син на потомствен пролетарий.
Собствениците започват да трупат милиони, кожени палта, балове, разходки с царския влак, екскурзии до Истанбул, мерцедеси, а потомственият пролетарий Вертер клечи срещу собствената си маслобойна и страда.
Той няма дори и вериги.
Демокрацията му ги свали.

Свободата Санчо

Когато ставаше дума за свобода, доскоро правехме следните асоциации:
Свободен наем.
Свободен баланс върху тел.
Свободно падащо тяло.
Ринг свободен.
Жени със свободно поведение.
Свободна Европа.
Свободни валенции.
Свободна длъжност.
Свободна стая.
Свободно съчинение.
Нелсън Мандела.
И странно, никой не се сещаше за себе си.
Онова „Свобода или смърт“, извезано върху зелените хайдушки знамена, се възприемаше като тривиално словосъчетание, нещо като „Good morning“ върху пешкирите.
По някакво негласно споразумение не говорехме за свобода. Не толкова от страх, колкото от срам.
За нас свободата беше химера.
Пиша „химера“, но тази дума означава най-малко две неща хубави, но празна мечта, неосъществимо желание и митическо чудовище с три глави, лъвска, козя и змийска, които бълват огън. Който се доближи до тях, умира.
И не мога да схвана каква химера беше за нас свободата.
Мечта или чудовище.
Нещата са на път да се променят. Казват, че вече сме свободни.
Точно тук е и сложното. Какво ще правим с тази проклета свобода.
Защото, както казва един сръбски сатирик, свободният човек мисли каквото иска, и яде каквото има.
А ние винаги сме предпочитали обратното.
Да ядем каквото искаме и да мислим каквото има.
Мръсното е, че никой не те пита. Освобождава те и толкоз. Какво тук значи някаква си личност.
Общо взето, ние сме най-освобождаваният народ в света.
И всичките ни генетични увреждания идват оттам.
Мине-не мине и току някой те освободи.
И трябва да му вдигаш паметник.
Или ти измисли азбука.
Карл Пети говори на немски даже с конете си, а той вземе, та ти измисли азбука.
Абе, кой те бие през пръстите — лошо ли щеше да ни бъде Карл Пети да говори и с нас на немски.
Сега, като говорим български — какво? И конете не ни разбират.
Или ти напише история.
Е за какво ти е тази история?
За какво ти е това Възраждане?
Ако не бяхме се възраждали толкова, сега можехме да бъдем провинция Баден-Вюртемберг.
И да взимаме по осем хиляди марки на месец.
А не да сме свободни.
И за какво му беше на Македонски тази свобода — да мете канцелариите, гонен от суровия глас на бездушния писар.
А нас ни съкращават и от канцелариите.
Прав е Вазов — по-добре всички да бяхме умрели при Гредетин.

Всекидневни практики

Какво ли не е изтърпяла жената на Паскал, но когато го вижда едновременно на две места — в кръчмата и в обора да храни добитъка, — решава, че това вече е прекалено.
Един Паскал може да изтърпи, но двама — тове е отвъд човешките възможности.
Слага обувките, омотава шала и отива при кмета, за да сложи край на всичко.
При кмета заварва Паскал, играят шах.
Тя се пипа по челото, гледа през прозореца и ясно вижда отсреща в кръчмата Паскал.
Пие вече четвърта мастика.
Тъкмо да дръпне кмета за ръкава, и по улицата се задава тяхната каруца.
Паскал се връща от воденица.
Седи на чувалите и пуши.
Жената изтръпва и се прекръства.
Поглежда внимателно играещия шах Паскал — дали хвърля сянка.
Хвърля.
Тя се обърква съвсем, измъква се на пръсти и тича вкъщи.
Там вече се е събрало половината село, гледа как Паскал вкарва каруцата през портата и в същото време как си играе с кучето на двора.
Когато го виждат да идва и по улицата под ръка с кмета, те обезумяват съвсем.
Едни се разбягват, други предлагат да се викне Гражданска защита, а трети — „Бърза помощ“.
Най-нетърпеливите вече носят дърва и ги трупат на камара.
Ще горят Паскал като вещица.
Жена му се е побъркала съвсем и носи кибрит след кибрит.
Паскал пристига с кмета пред портата, вижда готовата клада и клати глава.
— Защо хабите дървата? — пита той. — Това е най-обикновено клониране!…
Вцепенени, селяните гледат в двора как Паскал си играе с кучето, а на три метра пак той разтоварва чувалите.
И нямат сила въобще да погледнат третия Паскал.
— Клониране! — повтаря Паскал. — Всекидневна практика! В развитите страни!…
Мъртва тишина цари, чува се само как жена му безсъзнателно пали клечка след клечка.
След това кибритът й свършва.

Възраждане или Ренесанс

Снегът е до покривите, всички пътища към селцето са прекъснати, но това не пречи дебатът да продължава вече трети ден.
Някои и спаха в кръчмата, за да не губят сили да си ходят вкъщи.
Възраждане или Ренесанс?
На пръв поглед е едно и също и именно от това се нуждае най-много селцето на Паскал, но когато трябва да се запише в програмата на кметството, нещата се усложняват.
Както навсякъде, така и тук се оформят три крила.
Едното държи да бъде „ренесанс“.
По-европейско е и след като сме тръгнали натам, редно е да започнем да говорим като хората.
Тъй и тъй ще уеднаквяваме понятията.
Другото крило обяснява, че няма алтернатива на „възраждане“, и споменава Перущаца, Батак и Копривщица.
И черешовото топче.
Третото крило не споменава нищо, а само кима с глава и е заето главно да пие на вересия, защото греяната ракия е от кръчмаря, който участва най-дейно в дебата.
Главно с възклицания от рода на:
— Правите си сметката без кръчмаря!…
И:
— А бе, това си е чисто национално предателство!…
По стара традиция той е патриотично настроен и е за „възраждане“, а и „ренесанс“ му звучи като „ренегат“.
Позициите не бележат никакво сближаване, „ренесанс“ и „възраждане“ са на разстояние от земята до небето.
Дебатът ту почти заглъхва, когато се налива новата ракия, ту се разгаря с пълна сила.
Проблемът изглежда нерешим.
Нови аргументи се вкарват в боя, които пък предизвикват нова контрааргументи, намесват се Паисий, „Макдоналдс“, „Многострадална Геновева“ и „Изгубена Станка“.
Кръчмата почти не се вижда под снега, само димът от комина изписва въпроси по зимното небе.
Тъй като не може да се намери изход от положението, възрраждането или ренесансът се отлагат за неопределено време.
То и да беше дошло Възраждане или Ренесанс, няма откъде да мине.
Пътищата са затрупани, а единствения мост го отнесе още пролетта реката.

Жон Фавро - човекът, който пише речите на Барак Обама

2008-12-28T08:11:00.004+02:00

Кой чете мислите на Барак Обама?

Това ще бъде най-важната реч в неговия живот. Тази, която Обама ще произнесе на 20 януари, след като положи клетва като 44 президент на САЩ. Текстът на обръщението на Обама към света се подготвя още отсега.

Първият манускрипт за историческата реч на първия чернокож президент на САЩ е запаметен в компютъра на строен млад мъж, който изглежда като студент в по-напреднал семестър. Жон Фавро обаче е завършил вече политология и социология и със своите едва 27 години младият човек от щата Масачузетс е

главният съставител на речите

на новоизбрания президент. Фавро принадлежи към най-тесния съветнически кръг на Барак Обама. Обикновено преди произнасянето на важни речи Фавро се среща с Обама и си прави записки за това, което Обама ще произнесе от ораторската трибуна. След това Жон Фавро излага в манускрипт казаното и представя изложението на Барак Обама за последна преработка. Впрочем пътищата на двамата се бяха кръстосали веднъж преди това, когато Фавро работеше още в екипа на изгубилия по-късно в първичните избори президентски кандидат Джон Кери. Малко след това Обама стана сенатор и се нуждаеше от човек, който да му пише речите. Разговорът с Барак Обама относно кандидатурата, каза Фавро пред "Вашингтон Пост" получи изненадващ обрат, когато сенаторът внезапно задал въпроса: „Каква е Вашата теория за писането на речи?”. Точно Речта на Обама няма да трае повече от 20 минути". Такава теория обаче кандидатът нямаше. Той се уповаваше на своя инстинкт за това какво да се каже на хората, които изживяват тежки времена. Да разберат, че биват изслушвани и че се мисли за тях и че макар, че в последно време политиците са ги оставили в беда, че

"заедно можем да обърнем кормилото"

Да им се каже "дайте ми шанс”. Жон Фавро естествено не споменава никакви подробности за речта, която Барак Обама ще произнесе при встъпването си в длъжност. Той казва, че Обама не искал да говори повече от 20 минути и че щял да акцентира върху идеалите на Америка, че целта е тези идеали отново да бъдат събудени за живот.

Велислава Дърева: В България има цензура

2008-09-27T20:24:00.001+03:00

Велислава Дърева: В България има цензура

Автор/Източник : Фокус, БНТ

Снимка: www.zovzaistina.com

В България има цензура, но тя се различава от тази преди 10 ноември. Няма независим вестник, радио и телевизия – това се учи още в първи курс в журналистиката. Това каза за предаването „Панорама” на БНТ Велислава Дърева, журналист и публицист.
Когато пребиват един журналист заради неговите позиции, това е гнусната муцуна на диктатурата, каза Дърева.
Според нея днешната цензура е диктат на парите. „Журналистиката е жертва на всякакви заплахи - от мутрата до олигарха. Тя разяжда и развращава обществото”, посочи тя.
Ние, журналистите, сме изключително привилегировани хора. Ние имаме правото и щастието да говорим на хората. Те ни гледат, четат и чуват. Следователно ние сме хиляди пъти по-отговорни от всички политици, взети заедно, каза още Велислава Дърева. /Фокус, БНТ

Ген. Ив. Драшков лобира за „Лев инс”. Британци и янки искат детектор на лъжата за висши ченгета

2008-09-10T02:14:00.001+03:00

Ген. Ив. Драшков лобира за „Лев инс”. Британци и янки искат детектор на лъжата за висши ченгета

25.08.08

Американци и англичани са на път да прекратят подкрепата си за българските тайни служби. Причините са три: обслужването на частни интереси, присъствието на спорната фигура Алексей Петров като личен севетник на шефа на ДАНС Петко Сертов и парадните акции на агенцията. Това са заявили в срещи с наши началници представители на МИ-6 и МИ-5 в София. Същото мнение изразила и колежката им от американското посолство, която представлява ЦРУ. Британците и янките били изумени от факта, че няма ден, в който медиите да не пишат хвалебствия за работата на агенцията, сякаш ставало дума за някаква благотворителна акция.

Друго нещо, което потресло западните партньори, било обслужването на частни интереси чрез агенцията. Заместникът на Петко Сертов ген. Иван Драшков лобирал всички автомобили на службата, както и друго имущество да бъдат застраховани в дружеството „Лев инс”, което е на Алексей Петров. Това е очевиден конфликт на интереси, но всички си мълчат, говорят помежду си агентите от ДАНС. Което означавало, че Драшков има бизнес интереси с Петров.

Друга потресаваща информация е свързана с доскорошен заместник на Национална служба „Сигурност” – Начев. Британците имали данни, че той е изнесъл документи и сведения за операции и хора, които се използват за изнудване на бизнесмени. Преди време Начев имал неприятно преживяване, свързано с английските тайни служби. Той бил определен от ръководството на НСС за връзка с хората от Лондон и да отговаря за обмена на секретна информация. Британците обаче поискали той да се подложи на детектор на лъжата. Такава била практиката на Острова, която се прилагала без изключения за всички от среден началник нагоре. Начев се похвалил пред приятели, че това е детска работа, тъй като в Школата на КГБ в Москва бил обучаван да заблуждава машината, дори и след яко пиене. Заминал за Лондон спокоен, но се върнал след няколко дни с плачевни резултати. Оказало се, че не само не е издържал теста, но е хванат да лъже на всички въпроси за връзки с организираната престъпност и сенчестия бизнес. Това послужило като мотив ръководството на МВР да го пенсионира без много шум. Още докато бил в разпореждане обаче полковник Начев бил назначен на работа във фирма на Алексей Петров, където се заел със създаването на частен архив с компромати за известни българи. Частната секретна секция се помещавала в подземните помещения на басейна „Спартак” в квартал „Лозенец”. Там полицаи не можели да припарят.

Американците и британците отдавна настоявали ръководните кадри в МВР, тайните служби и ДАНС да минават през детектора на лъжата и тестове за лоялност. Това не е обидно, защото трябвало да се знае кой е чист и кой не е, аргументирали се партньорите. Така било във ФБР и ЦРУ и никой не се сърдел. В ОЛАФ пък агентите описвали в декларация бизнеса и политическите връзки на близки роднини, приятели и дори добри познати, за да се избегне конфликт на интереси. Говори се, че министър Михаил Миков бил привърженик на тази идея, но никой друг не го подкрепял. Ако минат през детектора половината шефове в МВР и ДАНС ще изгърмят за връзки с мафията. Някои пък щели да се издънят по линия на лоялността към държавата и службата, в която работят. Вече се знаело, че има няколко човека в ДАНС, които са работили за известни бизнесмени с „бели якички”, а Алексей Петров дори сам бил такъв. Още по-страшно било, че има хора, които са служили и може би продължават да служат на две и дори на три разузнавания. Засечени били контакти на известни хора с руските служби, както и с американските. За тях ще ви разкажем друг път с повече подробности. Знае се обаче, че по време на посещението си в САЩ премиерът Сергей Станишев е бил питан директно за тези хора. Той отговорил, че не е запознат и обещал да провери как стоят нещата. Така или иначе американците показали, че са наясно, че има вербовани хора от ДАНС, които донасят за чужди централи. Имало и такива, които са „подстава”, тоест работели за чужда държава, но по поръчка на трета.

До момента от кабинета на министър-председателя отговор към Вашингтон не е пращан. Питането на янките остава висящо. Виси и предложението на британците за детектора на лъжата и тестовете. Да не би г-н Станишев и г-н Сертов да не са разбрали какво се иска от тях? Или ги държат с някакви компромати?

Източник: Сайтът "Опасните новини" през кеша на Google

75 млн евро прибра Николайчо Гигов за френските корвети. Станишев и Първанов също се облажили

2008-09-10T01:53:00.002+03:00

75 млн евро прибра Николайчо Гигов за френските корвети. Станишев и Първанов също се облажили

01 August 2008

75 млн евро комисионна лапна бизнесменът Николайчо Гигов от сделката за френските корвети, които ще бъдат построени за Военно-морския ни флот. Това е 15% от общата сума – 500 млн евро, които България ще заплати на Франция за морските съдове. Договорът бе подписан от премиера Сергей Станишев през юни в Париж. От френска страна подписа си сложи президентът Никола Саркози. Според запознати част от тези 75 млн евро са отишли в швейцарските сметки на министър-председателя и президента Георги Първанов. Свой дял е получил и доверения човек на премиера и шеф на канцеларията му Росен Карадимов.

Защо Станишев и Първанов? Защото точно те взели решението именно Николайчо Гигов да бъде посредник по сделката. Без конкурс, без публичност. По този начин собственикът на ФК „Локомотив” за втори път печели милиони от държавни сделки. Първият път се облажил от сделката за хеликоптери за българската армия от френския производител Еврокоптер. Тогава няколко милиона отиват в сметката само на Първанов, тъй като той лично лобира за френската техника, а Станишев още не е премиер. Облажва се и тогавашния военен министър Николай Свинаров, а също и неговия партиен патрон Симеон Сакскобургготски.

Защо точно Николай Гигов (по паспорт Николайчо)?

Ето някои неизвестни или грижливо крити данни от биографията на мастития и почитан в някои среди бизнесмен, с денонощен достъп до канцелариите на президента и премиера.

Н. Гигов е роден в София. Има диплома за завършено висше образование в Благоевградския университет. В периода 1982-1989 г. е бил футболист. След това изчезва мистериозно в САЩ, от където се връща след няколко години, без да е успял да се реализира или да започне някакъв бизнес. Много бързо обаче се ориентира в обстановката у нас и за кратко време се присламчва към тогавашния политически елит. Виждат го често с Димитър Луджев, Димитър Попов и Александър Каракачанов. Негов кум е Андрей Луканов, на който той бил нещо като съветник. През 1993 г. е вкаран като екционер в Частна земеделска и инвестиционна банка (ЧЗИБ). Помагат му пловдивските борци и бандити от Клуб 777, с които е събрат по спортна линия. На следващата година Гигов става собственик ФК „Локомотив” – София по твърде мистериозен начин.

Към момента участва в управлението и има собственост в следните фирми: „Делта-Г” ЕООД, едноличен собственик; „Ер Игъл” – държи 50%; „Кодем” ООД – притежава 54 на сто; „Делта ТВ” АД, член на УС и собственик на 66% от капитала; член на УС на „Българска професионална футболна лига” и др.

Още през 90-те години Гигов става обект на оперативни разработки, тъй като името му е замесено в редица криминални деяния. Още тогава той се свързва с известните братя Галеви от Дупница – Пламен Галев и Ангел Христов, заради които неотдавна изгоря вътрешния министър Румен Петков. Към групата се присъединява и Адел Саркис. По това време братя Галеви ръководят една от структурите, контролиращи производството на синтетични наркотици. Адел Саркис пък трафикира наркотиците. Този Саркис не е случаен човек. Той е бил шеф на охраната на ливанския президент Амин Джамайел и е служител на ливанските тайни служби. Изпратен е в България под прикритието на търговец, но вместо с това се заема с осигуряване на пари за „християнските милиции”. По време на ливанската гражданска война Саркис е работил за френските тайни служби, за което се знаело дори в Интерпол. Поради тази причина вероятно през 90-те години той имигрира във Франция, но след няколко години идва в България да свърши важна работа по линия на контрабандата с наркотици. Точно по това време той се свързва с Николайчо Гигов и братя Галеви. Предполага се, че Гигов също е привлечен да работи за френските служби. Наши източници смятат, че българските контраразунавачи са „стоплили” за такива контакти, но до по-сериозни разследвания не се стига, тъй като над Гигов има политически „чадър”. Той винаги е бил предупреждаван за разработките по линия на фирмите му.

За известно време братя Галеви дори охраняват Гигов и Саркис, в периода, когато Гигов е царят на каптагона в България. Продукцията се реализира в Близкия изток. В един момент обаче той се опитал да измами дупнишките Галеви с пари и те скъсват връзките си с него. Разривът е необратим, но не се стига до изясняване на отношенията по познатия в подземния свят начин. Близки на Гигов обаче си спомнят, че той умирал от страх Галевите да не му отмъстят за това, че ги е преметнал.

През 1997 г. НСБОП разкри аферата „Опицвет” – производство на огромни количества синтетична дрога в софийското село Опицвет. В хода на разследването се оказва, че основният инвеститор в производството е Адел Саркис. Той всеки ден се срещал със служител на гиговата фирма „Делта-Г” и със самия Гигов. Разкритията обаче се покриват, а процеса затъна в дебрите на българското правораздаване.

По същото време е засечен и контакт на Гигов с известния сръбски мафиот Сретен Йосич. Същият, който бе задържан и експулсиран от България през 2004 г. и за който се смята, че е имал поръчка да ликвидира тогавашния главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Ако това е така, то Гигов е бил в течение на замисления атентат, смятат спецове от службите. Дали Борисов обаче подозира това, не е известно.

През 1996 г. фирмата на Гигов „Делта-Г” е лицензирана за търговия с оръжие с протекциите на шефове от МВР и МО. За да не си помисли някой, че това са голи предположения, ще споменем само, че в тази фирма, след като са напуснали държавните си посотве, са преминали на работа хора като Параскев Параскевов, зам.министър на МВР, Васил Берберов, зам. шеф на контраразузнаването, Димитър Митков, зам. Министър на отбраната и дългогодишен военен разузнавач, Стойчо Петров – шеф в НСС и др.
През 1993 г. „Делта-Г” е незаконно кредитирана от ЧЗИ с 200 000 долара, срещу имущество, което не е нейна собственост. Става дума за 10 т цирконий, внесени по временен внос без да е посочен краен получател. Чрез подкупи на митничари и ченгета Гигов урежда документ за продължаване на временния внос. Следват и много други нарушения и опити циркония да се продаде в чужбина след като са взети вече парите от банката и т.н., но прокуратурата така и „проспива” всичко това. Всъщност не е трудно да се предположи, че мъжкото му приятелство с прокурора Михаил Дойчев, е изиграло важна роля за това. Гигов е и близък и магистрата Ангел Ганев, началник на отдел „Следствен” в прокуратурата. Защо двамата магистрати са си затворили очите – всеки сам да преценява. Знае се само, че Ганев е пътувал доста в чужбина, но не е имал пари за тези воайяжи...

През 1997 г. Гигов се опитва да подкупи служител на НСС, като му предлага автомобил, само и само той да спре разследване срещу него.

През 1994 г чрез офшорка в Кипър Николай Гигов, заедно с Антони Наумов и Дочо Шиков продали голямо количество оръжие в Югославия, нарушавайки югоембаргото. Любопитен момент от тези години е идването тайно в България на сирийския оръжеен търговец Назем Кхалед, който пък осигурява посещението на министъра на отбраната Назем Тлас и неговия брат Надим Тлас, шеф на сирийското разузнаване. Целта е да се уреди договор за ремонт на сирийски самолети МиГ-23 в български авиозаводи. Гигов урежда тайна среща на сирийците с депутата от БСП Красмир Премянов, както и с министъра на промишлеността Климент Вучев. Последен ги приема Димитър Павлов, военен министър в кабинета „Виденов”.

През 1998 г. фирмата „Елмет инженеринг” се опитва да изнесе нелегално в Сърбия, вкарани контрабандно в България два двигателя на МиГ-29. По това време лицензът на дружеството е отнет и стоката е конфискувана. Какво обаче става – вместо присъди, двигателите са върнати на фирмата. Тя от своя страна ги продава евтино на Гиговата „Делта-Г”, която пък ги пласира на военното министерство срещу 2,3 млн долара. По това време българските служби засичат множество закононарушения на Гигов по линия на незаконен трафик на оръжие. По това време той върти бизнес със сърбина Миодраг Пущица. С него Гигов продава нелегално в Югославия стрелково оръжие, боеприпаси, ракети „Луна”, ракети „Нева” и снаряди от Русия. Те първо пристигат в Букурещ, откъдето Гигов ги транспортира до град Биелина в Югославия. Със Слободан Тешич пък продават оръжие в Либерия и Сиера Леоне, което си е жива контрабанда. На Тешич е забранено да влиза в България. Американските служби многократно сезират българските си партньори за контрабандата, но в София никой не предприема нищо срещу Гигов. Нещо повече Гигов се иктивизира и скоро вече е приятел с Желко Ражнятович – Аркан, известен националист и ръководител на паравоенни формирования в Сърбия. Като в холивудски филм двамата организират трафик на оръжие от България към Югославия. За целта е използван дори автобусът на футболистите от Локо, които провеждали приятески срещи в Сърбия.

Спечелените мръсни милиони Гигов прехвърлял във Франция, където след време си купува луксозни имоти. Такива купува и в Монако чрез подставени лица, за да се изперат парите. На свое име Гигов купува 6-стаен апартамент в Париж.

Междувременно лицензът на фирмата на Гигов е отнет, но след застъпничеството на вътрешния министър по онова време Богомил Бонев, е възстановен.

Оръжейните одисеи на Николайчо продължават и в Турция, където той вкарва наше оръжие и техника от замиращите ни военни заводи. Помагат му турски бивш полковник, както и българското военно аташе Митко Троански, който е и служител на военното разузнаване. В много от сделките участие взима и руснака Владимир Мучкаев. Праща се и оръжие в Грузия, както и в други бивши съветски републики. За прокурорският чадър над този трафик отговарял зам.-главния прокурор Христо Манчев. Гигов бил приятел и с главния прокурор Никола Филчев, който не го закачал за нищо.

Така стигаме до 2004 г., когато Николайчо Гигов е харесан от президента Първанов за посредник по сделката с Еврокоптер за хеликоптери „Кугар”. Гигов се похвалил пред близки, че благодарните французи му платили близо 900 000 евро само за избора. Отделно той прибрал и 30 млн евро комисионни, които разделил с останалите участници в сделката. Между другото, в службите се говори, че тлъста сума е получила и шефка на голям вестник, която свързала Гигов с върховния главнокомандващ и в продължение на месеци използвала медията да рекламира сделката като много успешна. Това обаче е далеч от истината, защото на армията ни въобще не са и нужни 33 машини. За сравнение – Турската армия е закупила за своите нужди 30 от хеликоптерите. Освен това се оказало, че оборудването на първите машини, които вече летят у нас, не е пълно и се плаща допълнително за дооборудването им...

Гигов работи и с руски фирми за оръжие. С тях го свързват бившия зам.министър на отбраната Митков и ген. Любен Гоцев, ексвъншен министър.

Гигов и в момента се ползва почти с пълен имунитет. Новият макрилник е главния прокурор Борис Велчев. Висшите протекции обаче идват от премиера и президента.

Затова не е никак чудно, че точно някогашния футболист, с диплома от Югозападния университет, е избар да посредничи в сделката за френските корвети. Тлъстите комисионни вече са разпределени и получени. Самите кораби обаче ще почнат да се строят през 2011 година.

(Молим издания, които препечатват или ползват наши текстове, да цитират източника. Пари не искаме, искаме хората да знаят.)

Източник: Сайтът "Опасните новини" през кеша на Google

Паника обзе германските вестници в България

2008-09-07T23:25:00.001+03:00

Паника обзе германските вестници в България

01 August 2008

Спешно съвещание провели управителите на Вeстникарска група България. Поводът бил изтеклата информация за жестоки съкращения в двата вестника "Труд" и "24 часа" в нашия сайт. При г-н Шиндлер били привикани Тошо Тошев и Венелина Гочева. Двамата докладвали развълнувано, че всичките им опити да разберат откъде е изтекла информацията и кой стои зад сайта OPASNITE, се оказали неуспешни. Гочева звъняла на шефа Петко Сертов, но той й каза, че не може да и помогне, споделили служители на ДАНС пред свои близки. Те също злорадствали, тъй като им било писнало да действат заради прищявките на двамата медийни шефове, които си позволявали от години (още като били в МВР и МО)да им дават акъл и да съветват министри и политици, как службите да си вършат работата. Гочева се оплакала и на свои приятелки, с които посещава редовно басейн и сауна в кв. "Бояна", където живее в новата си къща за над 1 млн евро, че завистници се опитвали да компрометират вестника чрез нея. Те, разбира се не и повярвали, но се усмихвали и я успокоявали.

Г-н Шиндлер бил притеснен много и от коментарите под информацията. Между тях нямало нито един в защита на двамата мастити началници. Напротив, съобщавало се за голяма корупция и обслужване на определени бизнесмени и политици. Той обявил на Тошев и Гочева, че е принуден да уведоми централата в Есен за случващото се вън ВГБ.
Междувременно стана ясно, че свиването на двата вестника не е до 48 страници, както написахме преди няколко дни, а до 40. Гочева предложила следващата седмица вестниците да излязат с повече страници, за да се разсеят облаците над главите им поне за известно време.

В редакциите вече има вълнения кой ще бъде съкратен и кой ще остане. Както вече съобщихме, до есента в двата вестника трябва да бъдат освободени 30 на сто от журналистите и техническия персонал. Очаква се и закриването на вестниците "Нощен Труд" и "Седмичен Труд". "168 часа" засега е под въпрос. Не е ясна съдбата и на някои от провинциалните издания на групировката.

Гочева привикала спешно в кабинета си своя първи заместник Борислав Зюмбюлев да обмислят действията си през следващите дни и седмици. Те накарали системните администратори от вестника да направят всичко възможно, за да узнаят кой стои зад сайта ни. Те обаче не успели. Искаме да ги успокоим, че сме взели мерки и дори хакери да хакнат портала, имаме готовност да го възстановим за 2-3 часа. Така че по-добре да приемат истината и да мислят как ще се оправят с хората си, а не откъде е изтекла информацията.

От няколко месеца "Труд" и "24 часа" са под един покрив в Полиграфическия комбинат на бул. "Цариградско шосе" 47. Скоро обаче, освен, че са в една сграда, те ще се слеят и в един вестник. Това побърква Гочева и Тошев, които не могат да си намерят място от яд. Засегнато е честолюбието им, а и как ще обяснят на близките си, че вече не са империя, а някакви изданийца със скромни тиражи.
Процесът обаче е необратим.

Източник: сайтът "Опасните новини" през кеша на Google

Младен Червеняков и Сашо Томов получили милиони от Жеваго за кризата в „Кремиковци” и ЦСКА

2008-09-07T23:14:00.002+03:00

Младен Червеняков и Сашо Томов получили милиони от Жеваго за кризата в „Кремиковци” и ЦСКА.

31 July 2008

Международна олигархична схема реализирали депутатът от БСП Младен Червеняков и шефът на ЦСКА Александър Томов. За плана си те използвали връзките си в прокуратурата, Софийския градски съд и Министерство на икономиката. Уговорката е Томов да остане „острие” на големите играчи в „Кремиковци” и в ЦСКА.

Червеняков и Томов отдавна работели за украинския милионер Константин Жеваго. Единият му предавал тайните на Митал в комбината, а другият лу осигурявал подкрепата на премиера. 3 млн евро хонорар на Червеняков е изплатил до момента Жеваго. Червеняков е председател на парламентарната комисия за връзки с Европейския съюз.

За отплата Червеняков е гарантирал, че ще доведе комбината до несъстоятелност. Нещо повече, Червеняков започва действия настоящето ръководство на „Кремиковци” да бъде подведено и под съдебна отговорност. В реализацията на пъкления план членът на ВС на БСП и бивш правосъден министър от кабинета „Виденов” предявява иск към „Кремиковци” в несъстоятелност. Прави го от името на Виктор Демянюк, който представлява Жеваго в България. Замисълът е решението да се вземе на 30.04.2008 год., а ръководството на завода да се уведоми на 30.04.2008 год. Датата е подбрана много хитро, поради факта, че срока за внасяне на жалба е 7-дневен, а предстоят 6 почивни дни. По този начин фактически юристите на комбината са лишени от всякаква възможност за реакция.
На 30.04.2008 год. „независимият” съд взема решение за налагане на обезпечителна мярка – назначаване на „временен” синдик.

Единият член на този синдик е Александър Георгиев, близък на Виктор Демянюк. Той веднага влиза в преговори със синдикатите и успява да ги „мотивира” за протестни действия. Демянюк заявява пред работниците, че щом влязат украинците в комбината, ще почне веднага изплащане на заплатите.

В същото време Червеняков, Томов и съветници на премиера успявят да уредят разсрочване на държавните вземания, щом Жеваго стане собственик. Това сега не се прави за индийските собственици.

„Обезпечени” са и членове на федерация „Металургия” към „Подкрепа”, като Людмил Павлов, например, който заплашва с щурмуване на административната сграда и саморазправа с индийците. Демянюк плаща лично на Павлов, като в същото време финансира и семинар на синдикалната организация. Д-р Константин Тренчев също е спечелен за каузата.

Подкрепата от страна на Александър Томов – Лупи е осигурена не само с пари и обещания да остане в ЦСКА, но и с гарантиране, че главния прокурор Борис Велчев ще тушира проверките срещу него. С това се заема лично Младен Червеняков. Вече се водят преговори с Жеваго за придобиване и на ФК ЦСКА-София. За целта от Киев са преведени 1 млн евро. Въпреки това дълговете на клуба към НАП не са погасени. Така се стига и до идеята несъстоятелността на „Кремиковци” да се постигне чрез криза в ЦСКА и така да стане достояние на обществото. Неплащането на дълговете на футболния клуб довежда до изваждането на отбора от Шампионската лига и бунтове на запалянковците. Като виновни се посочват индийските собственици и „Кремиковци”. Така и става. Червеняков, а над него и Жеваго, потриват доволно ръце.

В същото време в схемата е включен и Тодор Батков, собственик на ФК „Левски”. Той е въведен в акцията от шефа на кабинета на премиера Станишев – Росен Карадимов, с който омат общи интереси в туризма. По този начин Батков получава възможност да вкара своя отбор в Шампионската лига, да нанесе удар на ЦСКА и да услужи на Червеняков, Станишев и Жеваго. Акцията е подпомогната и от началника на Инспектората на Министерски съвет Николай Георгиев. Същият, като ръководител на лицензионната комисия, си затваря очите за дълговете на Левски към НАП и отбора получава лиценз. Разпореждането е на Росен Карадимов, а Георгиев го осъществява.

Всички тези комбинации за милиони евро са изпълнени и с активното участие на друг премиерски съветник – Ценка Василева. Дамата е с доста спорна и съмнителна кариера. Тя е медик по образование. Била е зам.-обласетен управител на Хасково. Била е и шефка на кабинета на мултака Димитър Калчев, който бе министър на държавната администрация в кабинета на Симеон Сакскобургготски. Василева е връзката на властта с Иван Тодоров – Доктора. Тя осъществява политически „чадър” над контрабандните канали на Доктора, прибира парите и ги отчита на „Позитано” 20. Колко от сумите остават за нея - е тайна. Разследвана е за злоупотреби, но по нареждане отгоре, прокурори прекратяват преписките.

Неотдавна Ценка Василева е пусната и срещу варненската групировка ТИМ в надпреварата за приватизацията на Българския речен флот. Тя се среща със собствениците на ТИМ и ги предупреждава да се оттеглят, за да спечелят братя Домусчиеви. Те пък са подставени лица на собствениците на винпром „Пещера”. Така тимаджии отстъпват от позициите си, под натиск на премиерски съветници.

Варненци се жалват на президента Първанов, който в едно от интервютата си през юни директно нападна премиера Сергей Станишев за ролята на неговите съветници в управлението на държавата.

В крайна сметка планът на Младен Червеняков за довеждане на Жеваго в „Кремиковци” е на път да се осъществи. До дни комбинатът ще бъде обявен в несъстоятелност. Когато това се случи, милионерът Жеваго ще плати на Червеняков и компания нови 5 млн евро като награда за „усилията”.

Източник: сайтът "Опасните новини" през кеша на Google

Вадят компромати срещу Петър Манджуков, за да ударят Георги Първанов

2008-09-07T09:25:00.000+03:00

Вадят компромати срещу Петър Манджуков, за да ударят Георги Първанов

14 August 2008

Петър Манджуков е свързан със сръбската мафия, която разстреля премиера Зоран Джинджич. Той имал бизнес с негови врагове от радикалите в Белград, които снабдявал с оръжие в нарушение на югоембаргото. Такива документи притежавали хора от българските тайни служби, които щели да бъдат извадени в скоро време срещу Манджуков. Целта е се извади на светло мръсния бизнес на милионера, като в същото време се нанесе смъртоносен удар на президента Герги Първанов. В момента акцията е съсредоточена срещу пернишкия бизнесмен Людмил Стойков. Когато обаче темата поомръзне и се изтърка, в ход ще бъде пуснат компромат срещу бившия оръжеен търговец и собственик на медии Манджуков. В папката с неговото име имало много интересни за прокуратурата неща: десетки нарушения на югоембаргото, укриване на данъци, контрабанда на оръжие в държави от „черния списък”, незаконни сделки с имоти, незаконна приватизация, източване на ДДС и др. Вниманието на обществото обаче щял да привлече най-вече подаръкът, който бизнесменът направил на президента Георги Първанов. Става дума за два апартамента в София, които той харизал без пари на държавния глава в знак на признателност за мъжката дружба. Преди две години журналистът и водещ на предаването по БТВ „В десятката” Иво Инджев бе уволнен защото прочете в ефир съобщение от електронната си поща от неизвестен автор, че Първанов е получил безплатно жилище. Тогава ръководството на телевизията го освободи, защото президентът бил много обиден. В папката за Манджуков имало и документи, които показвали, че осъдения вече Вальо Топлото е похарчил близо 2,5 милиона лева народна пара, за да направи извънпланов топлопровод до двете харизани на Първанов жилища. Топлото дори се опитал да направи сделка срещу тази информация, но бил заплашен, че ако проговори, го чака нещо много лошо.
Манджуков щял да бъде атакуван и за връзките си със сръбската мафия. Преди време главният прокурор на Сърбия Владимир Вукчевич поискал собственика на партийния орган на БСП „Дума” да бъде разпитан във връзка с убийството на Джинджич. В Белград били открили връзка между атентата срещу Илия Павлов, шеф на Мултигруп, на 7 март 2003 г. и този срещу сръбския премиер 5 дни по-късно. И двете покушения били извършени по един и същ начин – от снайперист с изстрел в сърцето. Следите водели към професионални убийци, свързани както със Земунския клан, така и с политически среди в бивша Югославия. Разследването в Белград стигнало и до Манджуков, който снабдявал групите за „мокри поръчки” с оръжие. Връзката на Манджуков с хора от Сръбската радикална партия обаче можело да доведе до международен скандал, тъй като щяла да насочи вниманието и към Българската социалистическа партия и към президента Георги Първанов, с които бизнесмена бил в топли отношения. Това било причина главният прокурор Борис Велчев да откаже искането на сръбския си колега.
Името на Петър Манджуков е свързано и със скандалите около незаконната продажба на Биовет. Пак той бе в центъра на световния скандал с незаконно спечелени милиони долари от Саддам по програмата „храни срещу петрол”. Оказа се, че Манджуков е посредничил на БСП и Първанов за установяване на тесен контакт с диктатора на Ирак. Когата ООН се опита да разкрие истината, МВР у нас обяви, че няма такива данни. Данните обаче се пазят и сега ще се вадят срещу Петър Манджуков, за да се удари БСП предизборно, както и да се разклати още повече положението на президента.
От своя страна Георги Първанов се отблагодари на своя олигарх, като го награди с орден „Стара планина” Първа степен. Сега обаче вероятно ще му се наложи да обяснява за двата подарени апартамента и за участието си в далаверата с петрола от Ирак. Според запознати спечелените тогава милиони така и не стигнали до централата на БСП, а били присвоени от фирми на Манджуков, откъдето били прехвърлени към тайни сметки на негови фирми и на покровителя му в Швейцария.
Напоследък диабетикът Петър Манджуков често изпадал в кризи, крещял и обиждал наред близки и познати. Служителите му се криели от него, щом усетели, че го обзема истерия. На сина си Ивайло посягал дори физически в присъствието на други хора. Някои коментират тези изблици на лудост като нервна реакция около разкритията, които се очакват. Манджуков бил подразбрал от доверени хора в службите, че му се готви такъв капан и се опитвал да спре задаващата се компроматна вълна. Търсил дори президента Първанов за подкрепа, но той му казал да се оправя сам и да не го замесва, тъй като и без това си имал големи главоболия около Людмил Стойков, а напоследък и с извънбрачните си похождения.
Манджуков е направо луд и ако го притиснат силно, ще предаде всеки, за да се спаси, смятат хора, които го познават добре.
Запомнете: Нарушения на югоембаргото, контрабанда на оръжие, източване на ДДС, връзки със сръбската мафия, която застреля премиера Джинджич, незаконни сделки, участие в световния скандал с петрол от Саддам, луксозни апартаменти подарени на президента. Това са само част от задаващите се компромати за Петър Манджуков, един от най-приближените милионери и спонсори на президента Георги Първанов. Да видим каква ще е реакцията на главния прокурор. Брюксел ще следи отблизо какво ще стане, тъй като папката за Манджуков е предоставена и на ОЛАФ.

Източник: сайта "Опасните новини" чрез кеша на Google

„Труд” и „24 часа” се сливат, почват яки съкращения. Т. Тошев и В. Гочева в битка за властта

2008-09-07T09:02:00.002+03:00

„Труд” и „24 часа” се сливат, почват яки съкращения. Т. Тошев и В. Гочева в битка за властта

29 July 2008

С 30 на сто съкращения във вестниците „Труд” и „24 часа” започва постепенното изтеглане на медийната групировка ВАЦ от България. Паника тресе двете редакции. Започва битка за оцеляване на журналисти и техническия персонал. До есента една трета от редакционните колективи трябва да освободи бюрата в т.нар. „флагмани” на периодичния печат. Чистката ще засегне дори непоклатимите до момента главни редактори Тошо Тошев и Венелина Гочева. Но и това не е всичко. Двата вестника, които кой знае защо се наричат конкурентни, вече са с намален обем и излизат в скромните 48 страници. Една от причините е спада на рекламните приходи с над 2 млн. само за първите три месеца на 2008 г.

Все повече рекламодадатели се отдръпват от вестниците, чийто тираж се смъква всекидневно. „Труд” се държи на критичната граница от 70 000 бр., а „24 часа” пада до 50 000 бр. и надолу. Това е бройката, която се печата, но колко остават непродадени и се бракуват, е фирмена тайна, известна само на германската разпространителска фирма „Стрела”, оглавявана от бившия служител на Държавна сигурност Тодор Атанасов, който се представя за бивш дипломат.

Драматичното състояние на рекламата в голяма степен се дължи на „усилията” на рекламната шефка Мелания Рашева, която от сътрудник в някогашната многотиражка „Кремиковски металург” и секретарка се превърна за една нощ в рекламен специалист. Всичките й опити да съживи интереса на рекламодателите към „Труд”, „24 часа”, „Жълт Труд”, „Нощен Труд”, „168 часа”, „Фермер” и още няколкото издания на ВАЦ се провалят тотално. Опитите за реанимация с незаконното продаване на книги и CD по реповете, също не дават резултат. Но това е само част от проблема. Истинската драма е в модела на управление, наложен от Тошо Тошев и Венелина Гочева.

В редакциите като ток преминава и новината за сливане на двата „флагмана” в един. На първо време обединението ще започне с това, че различна ще остане само информационната част на изданията. Всичко останало ще бъде еднакво.

Голямата чистка щяла да стартира първо в екипите в провинцията, които ще бъдат трансформирани в кореспондентски бюра с по няколко човека, които ще захранват редакциите в София и ще пълнят някакви странички в областните центрове. Тошев и Гочева вече са набелязали кои хора ще бъдат натирени, но пазят списъците в тайна, за да не избухне недоволство. От сега е ясно, че ще се спасят най-близките на ръководството.

От 1 септември 2008 год. било възможно да спре издаването на „Нощен Труд” и „Жълт Труд”, които отдавна са в криза. До месец ще се реши и съдбата на „168 часа”, който бе изоставен от едни от най-добрите си журналисти. Те напуснаха преди няколко месеца, несъгласни с жълтия модел на списване, както и с поръчковите материали, които се публикуват във всеки брой. Главният редактор Николай Пенчев така и не могъл да ги спре нито с обещания за по-високи заплати, нито със заплахи, нито с някакви нови идеи за съживяване на вестника, създаден някога от Петьо Блъсков и достигнал по негово време невиждан за българския медиен пазар успехи.

Съдбата на Тошо Тошев щяла да се развие в две посоки. При първият вариант той си тръгва, плаща му се обезщетение и му се изкупуват акциите от вестника, които той притежава. Така постъпили германците преди време с неговия първи заместник Николай Стефанов, а след това и със Захари Главчовски, основателят на „Анто Труд”. Все още не е уредено положението на Пламен Каменов, който също има малък дял и който бе изхвърлен от главното редакторство във в. „Нощен Труд” и бе настанен на синекурна длъжност във Вестникарска група България, както се нарича ВАЦ тук. Втората възможност за Тошев е да убеди германските собственици в Есен, че е в състояние да ръководи нов продукт, сбор от „Труд” и „24 часа” – нещо като „24 часа Труд” или „Труд 24 часа”.

В същото време упорито се говори, че Венелина Гочева е пътувала тайно до Есен и е предложила услугите си на издателите, като обещала да създаде мегаредакция и мегаиздание, ако дадат на нея поста общ главен редактор. Никой обаче не взел насериозно думите й, твърдят преводачи, които посредничили в събеседването. Не помогнали и обещанията, че ВАЦ ще продължи да се ползва от закрилата на президента на България, министър-председателя, както и на бъдещия премиер Бойко Борисов.

Усещайки недоверието на собствениците Гочева решила да си осигури бъдещето с посланически пост. Дори се похвалила пред свои близки, че Георги Първанов й дал дума да я направи дипломат в някоя от големите ни мисии, най-вероятно в Москва. Този вариант бе описан още преди време от в. „Уикенд”, но бе опроверган в писмо от ВГБ. То обаче не бе подписано от германския управител, а от прокуриста на пресгрупа „168 часа” Лъчезар Павлов.

Има и трети вариант, който бил възможен засега на 50 процента. Това е Никола Кицевски, сегашен първи заместник на Тошев и шеф на издателска къща „Труд”, да поеме обединеното командване. Като дългогодишен журналист, той би могъл да се справи, смятат служители на ВГБ, визирайки опита на Кицевски, натрупан като кадър на БТА и бившата Държавна сигурност.

Този вариант обаче криел риск от протестна реакция в „часовете”, където любимецът на Венелина Гочева - Борислав Зюмбюлев – щял да остане на сухо. Освен него ножицата на съкращенията щяла да обхване и други заместник главни редактори, които сега си живеели перфектно с големи заплати и нула възможности.

Решението на ВАЦ е начало на изтеглянето на групировката от България. Икономическите показатели спадали, което не се харесвало на собствениците. Освен това централата в Есен била задръстена от сигнали за корупция и конфликт на интереси в ръководствата на двата всекидневника. Намеренията на групировката били да се свият постепенно изданията откъм човешки ресурс, да се намалят обемите им, през което време да се подготви за продажба Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев”. Германците придобили великолепната сграда на пъпа на София по доста криминален начин от някогашните собственици на „Работническо дело”, а след това на „Дума”. Вече се чували гласове прокуратурата да се заеме с тази тайна приватизация, която е ощетила държавата и българския данъкоплатец с милиони. За да избягнат скандалите, ВАЦ щели да се изтеглят и да оставят тук обединения нов-стар вестник, чрез който да прокарват своето влияние в политическите и бизнес кръговете в България. Не остана и помен от грандиозния план на германците да развиват вестникарска индустрия с откриването на супер печатница във Варна. Проектът претърпя тотален крах, а машините, които бяха докарани от Германия, отпътуваха за Хърватска. Равносметката е загубени милиони от погрешни инвестиции и още по-погрешни разчети.

В момента в „Труд” и „24 часа” работят по над 170 души журналисти, които воюват всеки ден със зъби нокти да си вкарат дописките в броя. Раздутият щат е дело отново на двамата главни редактори, които ползват реално труда на 30 качествени редактори и репортери, а на останалите бройки се разчита за обслужване на различни интереси. Това отдавна създава напрежение в редакциите, но поради страх от изгонване, много от журналистите си траят. Съкращенията обаче ще засегнат точно кадърните и професионалистите, защото другите, които са от т.нар. приятелски кръгове до шефовете, няма къде да си намерят работа, а никой не би ги взел, коментират кадри от двата вестника.

В момента във ВАЦ тече и вътрешна ревизия за извършените ремонти през последните години в Полиграфическия. В Есен получили сигнали от служители в София, че управителите от българска страна Тодор Атанасов и Пламен Тенев са злоупотребили с огромни суми покрай ремонтите и закупуването на нова техника. Имало съмнения, че са наливани пари във фирми на техни близки, а събираните оферти били фалшифицирани като подставени фирми завишавали нарочно цените, за да спечелят правилните фирми. Далаверата обаче била на път да бъде разкрита. Подобно било положението с транспортните разходи, брака и командировъчните на някои журналисти и началници.

Източник: сайта "Опасните новини" чрез кеша на Google

МВР крие атентат срещу заместника на Доган Йордан Цонев

2008-09-07T08:26:00.001+03:00

МВР крие атентат срещу заместника на Доган Йордан Цонев

25 August 2008

Атентат е бил извършен срещу заместник председателя на ДПС Йордан Цонев. Той е бил неуспешен, но е засекретен от ръководството на МВР по нареждане на самият Цонев.
Преди месец и половина неизвестни лица взривили входната врата на къщата на Догановия човек на ул. „Шипка”, недалеч от Руския културен център в столицата. От взрива вратата се подпалила. Всеки момент пожарът щял да обхване цялата къща. Намесили се светкавично извиканите пожарникари и офицери от Националната служба за охрана – НСО. Йордан Цонев изпаднал в паника и истерия. Той се обадил веднага на министър Михаил Миков и го предупредил да не излиза никаква информация за случката. Обяснил, че ако се разбере за атентата, опозиционните ГЕРБ и АТАКА щели да се възползват от случая да организират кампания срещу Движението за права и свободи и естествено срещу БСП като коалиционен партньор. Цонев дори забранил ГДБОП да разследва случая. На своя патрон Доган Цонев обяснил, че сигурно е атакуван заради принадлежността му към ДПС. Така смятал да си повдигне имиджа пред „големия вожд”, както някои наричали Доган. Сокола обаче едва ли е повярвал на съчиненията на своя заместник. Йордан Цонев, който в Движението отговаря за заменките на чукари и горски пущинаци с плажове и апетитни места в планинските курорти, както и за строителството на хотели по Черноморието на сокола. От далаверите Доган печелил милиони, макар да му било ясно, че Цонев „щипе” от сделките и за себе си. Всеки месец Йордан Цонев по няколко пъти лично докладвал на как вървят работите и какви печалби са реализирани.

Освен на МВР Цонев забранил и на някои големи медии, които били подразбрали за атентата срещу него, да пишат каквото и да е за случката. Той лично звънял на главните редактори и ги заплашвал. Имало обаче полицаи, които се опънали и настоявали да се проведе разследване, както е по закон. Те обаче набързо били преместени в други управления или дори уволнени.

Това е вторият атентат срещу заместникът на Доган за който се знае. Преди две години той трябвало да бъде гръмнат след пищен купон при братя Диневи в Свети Влас. През нощта, когато страстите се развихрили, Цонев поръчал да му докарат две манекенки за сексуални игрички. Веднага била изпратена кола до Бургас да докара мадамите с „бедра до гърлото”. Когато пристигнали той се затворил с тях в хотелски апартамент. През това време пусия го очаквала по пътя след Слънчев бряг. Заради курвите обаче Цонев останал да нощува и атентата се провалил. След време при ареста на местни мафиотчета едно от тях „пропяло” за „мократа поръчка” и така станало ясно, че финансовият еничар на Доган е отървал кожата благодарение на „шведската тройка”, която си организирал на пияна глава. Мадамите обаче не намазали нищо, тъй като Цонев не им платил нищо и казал да си искат парите от домакините.

През последните дни Йордан Цонев се заел да помага на шефа на правителствена болница Спас Спасков, който изпаднал в паника, че ще си загуби поста. Причина за страховете му била изтеклата информация за президента Георги Първанов, който хванал трипер от 15-годишна ученичка от Стара Загора. Болестта била открита именно в правителствената база „Лозенец”, но след това изтекла информация. За да се спаси, Спасков измолил среща с Ахмед Доган в Созопол. Там лидерът на СДС отмарял на скъпата си яхта с неизвестни красавици. Йордан Цонев уредил срещата, но се наложило Спасков да чака два часа на пристана, докато Сокола го приеме. Цонев и Спасков хвърлили вината за всичко върху шефа на Военна болница ген. Стоян Тонев, който искал да си отмъсти на Спасков за това, че му отнема от ВИП пациентите и разпространил новината за президента и ученичката. Враждата между двамата е стара. Запознати с войната между Правителствена и ВМА обаче говорят, че тя може да се разреши много лесно, ако се изпратят ревизии и в двете и се изловят далаверите на Спасков и Тонев, които били за милиони.

Източник: сайта "Опасните новини" чрез кеша на Google

Първанов измамил Г. Гергов за БТ-Пловдив. Каролев изпълнява „мокра поръчка” за 300 000 евро

2008-09-07T08:23:00.001+03:00

Първанов измамил Г. Гергов за БТ-Пловдив. Каролев изпълнява „мокра поръчка” за 300 000 евро

300 000 евро получил Владимир Каролев по сделката за Цигарена фабрика - Пловдив. Той е посредник на подставената фирма Сигма Консултинг ООД, зад която се крие Винпром „Пещера”. С негова помощ и с борсови нечестни хватки ракиените собственици Атанас Петров и Антон Щерев придобиха 78% от цигарента фабрика в града под тепетата. В сделката изплува и името на президента Георги Първанов, на когото „пещерняците” са спонсори. Анализатори по сделката били съветниците на президента проф. Борислав Борисов, ректор на Университета по национално и световно стопанство и Ертан Кара, възпитаник на Анкарския университет. Последният е бил консултант на „Битова електроника” – Велико Търново, където шеф на борда е Пламен Гочев, съпруг на Венелина Гочева, главен редактор на в. „24 часа”. За Гочев се говори, че представлява интересите на президента в редица бизнес начинания, като Супер Боровец, например. Той е и личният му оръженосец по време на ловните излети на Първанов, а често посредничи и в осигуряването на свежо дамско присъствие в авджийските резервати.

Силен помагач по сделката бил и бившият вътрешен министър Румен Петков. Той отдавна е в приятелски връзки с хората от Пещера. Често е засичан да пиянства в тяхна компания и на довереника си от Пазарджик Жоро Стоицев, който провали разследването на убийството на сестрите Белнейски, за което Петков тайно го произведе в шеф на ДОИ. Петков многократно е прикривал далавери на „пещерняците” и е спирал разработки на службите по линия на контрабандата, където са били замесени. Те са се отплащали щедро за подкрепата.

Техническата вързка между алкохолните монополисти, Румен Петков и президента Първанов бил заместник директорът на ГДБОП Иван Иванов, който бе записан от свои подчинени да се уговаря с „пещерняците” за скъпи подаръци, от което гръмна скандал в МВР. Сега Иванов е следствен, но

Седмичният бюлетин на Централния депозитар вече обяви Сигма Консултинг за победител в търга. ДАНС обаче се зае със сделката, тъй като има много сигнали за нарушения. Тук вероятно хората от ДАНС ще се сблъскат с хората на главния прокурор Борис Велчев. Велчев обещал на своя патрон президента, че нещата ще бъдат уредени без много шум. Неочаквано обаче шум по сделката вдигна точно личен приятел на Първанов – Георги Гергов. Той усетил, че са го прекарали и направо полудял.

Предметът на дейност на новия собственик е търговия на едро със захар, захарни изделия и шоколад, сочат данните в електронния регистър ДАКСИ. Собственици на фирмата са Станислав Захариев и Николай Янев, които притежават равни дялове от 50% в нея. „Продавачи на близалки”, ги нарекъл Гергов и обещал да им стъжни живота заради сделката с цигарите на Пловдив. Ще ги преследвам до дупка, няма да им дам да дишат, крещял той в офиса си в Пловдивския панаир.

Захариев е и един от собствениците в Навиор Инвестъмънт, чрез която Винпром „Пещера” имаше намерение, заедно със собственика на Пловдивския панаир Георги Гергов, да купи Сточна гара - Пловдив. После отношенията им се разсъхнаха и далаверата пропадна.

Освен Сигма Консултинг интерес към сделката е бил проявен и от други играчи, между които фирми на пловдивския предприемач Вълчо (Ветко) Арабаджиев и Георги Гергов, с когото са кумове, но напоследък не могат да съ търпят.

Икономически наблюдателби твърдят, че точно един от двамата е въвел оферта от 37 лв. за акция, малко след като дружеството е било продадено на Сигма Консултинг за 36.569 лв. за акция. Тече спор обаче дали сделката е била затворена или е имало още 4 свободни минути. Според Министерството на икономиката и енергетиката по време на аукциона са подадени и оферти от 40 лв. за две от акциите на Пловдив БТ.

Точно това е причина да се задейства Комисията за финансов надзор. Президентските съветвици Борислав Борисов и Ертан Кара обаче имат задача да неутрализират тази проверка, т.е. да я вкарат в глуха линия.

Същата задача е възложена и на Корнелия Нинова, която е шеф на борда на Булгартабак. Странното в случая е, че тя от една година не е заместник министър на Икономиката и енергетиката, но продължава да представлява държавния интерес в холдинга, което противоречи жестоко на закона. Знае се, че Корнелия Нинова е много близка на бившия министър Румен Овчаров, както и на президента Георги Първанов. Очевидно е, че с тяхна протекция продължава да заема пост, което е в разрез със закона и за което всъщност говорят експертите на ОЛАФ в доклада си отпреди седмица.

В същото време Варненската сенчеста групировка ТИМ взе 76,41% от капитала на цигарената фабрика в Стара Загора. Това стана чрез подставената фирма Център Изгрев ЕООД и сделката е записана в Централния депозитар. Център Изгрев е част от Бол Пропърти, с директор Стефчо Кралев. Той пък притежава 50 на сто от фирма Варна плод, в която съсобственик е един от собствениците на ТИМ и шеф на Химмимпорт Иво Каменов.

Предстои да научим в скоро време, след като Булгартабак холдинг АД продаде дяловете си в двете производствени предприятия през борсата, дали сделката е законна. Новите собственици се сдобиха с всички активи на тютюневите дружества, лицензите им за производство на цигари, без да им се вменява тежестта на социални ангажименти към работниците, което е вопиющ пропуск от страна на продавачите в лицето на Корнелия Нинова. Неволно такава клауза не се пропуска, смятат хора от бранша.

Двете продажби докараха на Булгартабак Холдинг АД приход от близо 49 млн. лв., а на дневен ред за цигарения монополист остава приватизацията на други две стратегически фабрики - тези в Благоевград и София. Дали отново изборът за продажбата им ще мине през фондовата борса, ще разберем навярно след държавно решение по въпроса, през каквото мина и тази приватизация.

Много е вероятно собствениците на винпром „Пещера” и варненската ТИМ да играят и в тези сделки. Схемата е отработена, печалбите са гаратирани. Всъщност новите собственици едва ли разчитат на производството на цигари. Тях ги устройват имотите на дружествата, част от които са в центровете на Пловдив и Стара Загора. Какви сгради ще се издигнат там – предстои да видим.

Часове след като на БФБ вчера бе изтъргуван мажоритарният пакет акции на Цигарена фабрика Пловдив АД двама неуспели да подадат поръчките си участници изразиха възмущение от процедурата и изрекоха силни думи срещу борсовата сделка.

Става дума за небезизвестните бизнесмени Георги Гергов и Ветко Арабаждиев. Гергов е изпълнителен директор на Пловдивския панаир и чрез фирмата си Слънчев ден АД придоби наскоро 75% от капитала Пътища АД – Пловдив.

Ветко Арабаджиев е собственик и шеф на Виктория груп. Двамата кандидати за купувачи на цигарената фабрика в Пловдив са имали готовност да платят по-висока цена от тази, на която се сключи сделката, но са закъснели с подаването на поръчките. Според Гергов България е загубила 5 млн. лв. от тази сделка, а Арабаджиев смятал да потърси отговорност за случилото се от компетентните разследващи власти. И дамата твърдят, че Владимир Каролев е разиграл схемата с по-ранното затваряне на сделката и така ги е ощетил за сметка на предвалително тикания фаворит.

Георги Гергов бил бесен и защото имал уверенията на Георги Първанов, че ще има неговата подкрепа по сделката. След това президентските съветници му забили нож в гърба, договаряйки се с „пещерняците”. Говори се, че по този начин Първанов компенсирал приятелите си от Пещера за загубите, които понесоха при разкриването на корупционните им практики към висши служители на МВР.

Гергов не можа да прикрие яда си и заяви пред Дарик радио: Разочарован съм от това, което се случи. Потресен съм от факта, че продажбата бе извършена по този начин.

Ангажирах за посредник Булбанк, с които подписахме договор. Когато се откри процедурата в 11:30 часа ние изчаквахме да видим какви цени ще се получат. Те тръгнаха от 35 - 36 лв., след което се купиха няколко акции на 40 лв. Аз наредих да се въведе поръчка на 41.10 лв., след което в 12 без 4 минути ми се обадиха, че сделката вече е сключена с друг купувач. Държавата е ощетена. Държавата изгуби 5 милиона лева с тази сделка.

Според БФБ проблеми със сделката за Цигарена фабрика Пловдив АД няма и тя е редовна. Пакетът от 843 500 акции на цена 36.569 лв. е сключена в 11:56:06 в резултат на подаване на две насрещно изпълними поръчки за покупка и продажба. Към момента на въвеждане на поръчката за продажба в системата са били активни 3 поръчки за покупка на мажоритарния дял: първата с обем 1 078 817 лота за 36.569 лв., втора за 850 000 акции на 36.500 лв. за лот и поръчка за 1 079 007 на 35.069 лв. за лот.

Вследствие на въвеждане на поръчката за продажба от страна на упълномощения инвестиционен посредник, в 11:56:06 часа се сключена и самата сделка. Цената й е равна на най-високата цена “купува” към момента на въвеждането на поръчката за продажба, а именно 36.569 лв.

От инвестицинният посредник обясниха, че са сключили сделката 4 минути преди 12,00 часа от притеснение да не изпуснат срока за продажбата.

Източник: сайта "Опасните новини" чрез кеша на Google

Георги Първанов хвана трипер от 15-годишна ученичка

2008-09-07T08:18:00.001+03:00

Георги Първанов хвана трипер от 15-годишна ученичка

25 July 2008

Президентът Георги Първанов пипнал трипер от 15-годишна девойка. Болестта била диагностицирана от лекари в правителствена болника в кв. „Лозенец” в София преди около два месеца. Екипът медици изпаднал в паника, защото не знаел как да съобщи на държавния глава неприятната новина. Наложило се първо да се посъветват с началника на канцеларията на президента генерал Никола Колев, бивш началник на Генералния щаб. Именно на него се паднала честта да уведоми върховния главнокомндващ, че е заразен.
Като научил лошата вест Първанов се разпсувал като каруцар, разказвали по-късно свидетели на реакцията. Поведението му нямало нищо общо с образа, който хората са свикнали да виждат по телевизията.

Всички доктори, които били в течение на опасната тайна, били предупредени да си държат устата затворени, ако искат да не им се случи нещо много неприятно. Лично генерал Колев раздавал заплахи из правителствена болница сякаш е военно поделение.

Същият следобед на разпит били извикани всички офицери от Националната служба за охрана, които са в екипите по осигуряване на президента. Разпитвали ги генерал Колев и бригаден генерал Димитър Радославов Димитров, началник на Националната служба за охрана и бригаден генерал Стоян Томчев, заместник началник на НСО. Гардовете си признали без бой, че преди време, когато президентът бил на лов някъде в Старозагорско, те били изпратени да докарат някаква девойка, с която имало предварителна уговорка за среща с държавния глава. Взели ученичката от уреченото място и я доставили на Първанов. Какво е ставало след това, те не знаели.

Очевидно е обаче, че не са чели теми за матурите. Момичето след два часа било върнато обратно и предупредено да забрави за срещата. Ако потрябвала, те щели да я намерят отново.

След няколко дни Първанов усетил първите обезпокоителни симптоми. Пред лекарите се опитал да обясни, че вероятно е получил някакво възпаление на пикочните пътища или отделителната система. Медиците си глътнали езиците, защото помислили да не е направен опит за отравяне на държавния глава. Изследванията обаче доказали първоначалните им опасения, след огледа на капките по бельото на Първанов, че става дума за обикновен трипер. Кожно-венерическите спецове изтръпнали от констатацията. Пристеснявала ги само реакцията на високопоставения пациент, а не случилото се. През последните години те се били нагледали на случаи на трипер, пипнат от политици и баровци, които ползвали сексуалните услуги на малолетни ученички и прохождащи манекенки. Повечето от тях били от провинцията и водели неконтролиран сексуален живот.

Драмата в случая с Първанов била в това да не научи съпругата му Зорка Първанова. Скандалите в семейството напоследък били все по-чести. Основната причина били похожденията на Георги Първанов. Той нямал задръжки и се пробвал на всяка фуста, която му се мернела пред очите. Само журналистките Велислава Дърева и Венелина Гочева са в безопасност по разбираеми причини, ехидничели гардовете на президента.

Те бързо разпознали и репортерката, за която Люба Колезич пише в „Уикенд”, че се хвалела как я опипвал президента в кабинета си. Според тях ставало дума за Борислава Радоева от „Монитор”.

Още като председател на БСП пък Първанов имал любовна афера с друга репортерка – Мира Баджева, любовница на главния редактор на „Нощен труд” Димитър Шумналиев. Първанов се хвалел, че Баджева е голям майстор на оралната любов. Колегите й и досега спорят кои качества са изполвали и двете – Радоева и Баджева за професионална кариера – разтворените крака или острите пера. Засега мненията клонят към сексуалните им таланти. Тази тема, за проститутките в журналистиката, ще я развием отделно, за да разберете, че свободата на словото у нас означава свобода на поведението и много, много порнография.
Интересно дали ще се отпуснат пари за лечение на тийнейджърката, заразила Първанов с трипер, по линия на президентската инициатива „Българската Коледа”, шегували се помежду си лекари от база „Лозенец”.

Източник: сайта "Опасните новини" чрез кеша на Google

Вадят компромати срещу Петър Манджуков, за да ударят Георги Първанов

2008-09-07T08:14:00.001+03:00

Вадят компромати срещу Петър Манджуков, за да ударят Георги Първанов

14 August 2008

Петър Манджуков е свързан със сръбската мафия, която разстреля премиера Зоран Джинджич. Той имал бизнес с негови врагове от радикалите в Белград, които снабдявал с оръжие в нарушение на югоембаргото. Такива документи притежавали хора от българските тайни служби, които щели да бъдат извадени в скоро време срещу Манджуков. Целта е се извади на светло мръсния бизнес на милионера, като в същото време се нанесе смъртоносен удар на президента Герги Първанов. В момента акцията е съсредоточена срещу пернишкия бизнесмен Людмил Стойков. Когато обаче темата поомръзне и се изтърка, в ход ще бъде пуснат компромат срещу бившия оръжеен търговец и собственик на медии Манджуков. В папката с неговото име имало много интересни за прокуратурата неща: десетки нарушения на югоембаргото, укриване на данъци, контрабанда на оръжие в държави от „черния списък”, незаконни сделки с имоти, незаконна приватизация, източване на ДДС и др. Вниманието на обществото обаче щял да привлече най-вече подаръкът, който бизнесменът направил на президента Георги Първанов. Става дума за два апартамента в София, които той харизал без пари на държавния глава в знак на признателност за мъжката дружба. Преди две години журналистът и водещ на предаването по БТВ „В десятката” Иво Инджев бе уволнен защото прочете в ефир съобщение от електронната си поща от неизвестен автор, че Първанов е получил безплатно жилище. Тогава ръководството на телевизията го освободи, защото президентът бил много обиден. В папката за Манджуков имало и документи, които показвали, че осъдения вече Вальо Топлото е похарчил близо 2,5 милиона лева народна пара, за да направи извънпланов топлопровод до двете харизани на Първанов жилища. Топлото дори се опитал да направи сделка срещу тази информация, но бил заплашен, че ако проговори, го чака нещо много лошо.

Манджуков щял да бъде атакуван и за връзките си със сръбската мафия. Преди време главният прокурор на Сърбия Владимир Вукчевич поискал собственика на партийния орган на БСП „Дума” да бъде разпитан във връзка с убийството на Джинджич. В Белград били открили връзка между атентата срещу Илия Павлов, шеф на Мултигруп, на 7 март 2003 г. и този срещу сръбския премиер 5 дни по-късно. И двете покушения били извършени по един и същ начин – от снайперист с изстрел в сърцето. Следите водели към професионални убийци, свързани както със Земунския клан, така и с политически среди в бивша Югославия. Разследването в Белград стигнало и до Манджуков, който снабдявал групите за „мокри поръчки” с оръжие. Връзката на Манджуков с хора от Сръбската радикална партия обаче можело да доведе до международен скандал, тъй като щяла да насочи вниманието и към Българската социалистическа партия и към президента Георги Първанов, с които бизнесмена бил в топли отношения. Това било причина главният прокурор Борис Велчев да откаже искането на сръбския си колега.

Името на Петър Манджуков е свързано и със скандалите около незаконната продажба на Биовет. Пак той бе в центъра на световния скандал с незаконно спечелени милиони долари от Саддам по програмата „храни срещу петрол”. Оказа се, че Манджуков е посредничил на БСП и Първанов за установяване на тесен контакт с диктатора на Ирак. Когата ООН се опита да разкрие истината, МВР у нас обяви, че няма такива данни. Данните обаче се пазят и сега ще се вадят срещу Петър Манджуков, за да се удари БСП предизборно, както и да се разклати още повече положението на президента.

От своя страна Георги Първанов се отблагодари на своя олигарх, като го награди с орден „Стара планина” Първа степен. Сега обаче вероятно ще му се наложи да обяснява за двата подарени апартамента и за участието си в далаверата с петрола от Ирак. Според запознати спечелените тогава милиони така и не стигнали до централата на БСП, а били присвоени от фирми на Манджуков, откъдето били прехвърлени към тайни сметки на негови фирми и на покровителя му в Швейцария.

Напоследък диабетикът Петър Манджуков често изпадал в кризи, крещял и обиждал наред близки и познати. Служителите му се криели от него, щом усетели, че го обзема истерия. На сина си Ивайло посягал дори физически в присъствието на други хора. Някои коментират тези изблици на лудост като нервна реакция около разкритията, които се очакват. Манджуков бил подразбрал от доверени хора в службите, че му се готви такъв капан и се опитвал да спре задаващата се компроматна вълна. Търсил дори президента Първанов за подкрепа, но той му казал да се оправя сам и да не го замесва, тъй като и без това си имал големи главоболия около Людмил Стойков, а напоследък и с извънбрачните си похождения.

Манджуков е направо луд и ако го притиснат силно, ще предаде всеки, за да се спаси, смятат хора, които го познават добре.

Запомнете: Нарушения на югоембаргото, контрабанда на оръжие, източване на ДДС, връзки със сръбската мафия, която застреля премиера Джинджич, незаконни сделки, участие в световния скандал с петрол от Саддам, луксозни апартаменти подарени на президента. Това са само част от задаващите се компромати за Петър Манджуков, един от най-приближените милионери и спонсори на президента Георги Първанов. Да видим каква ще е реакцията на главния прокурор. Брюксел ще следи отблизо какво ще стане, тъй като папката за Манджуков е предоставена и на ОЛАФ.

Източник: сайта "Опасните новини" чрез кеша на Google

Разкриха педофил в тайните служби, оказва се и масон

2008-09-07T08:11:00.000+03:00

Разкриха педофил в тайните служби, оказва се и масон

19 August 2008

Сигнал за влизания в педофилски сайтове, получили в ДАНС неотдавна. Засечката направили компютърните ченгета от ГДБОП. Те попаднали на следа, че от компютрите на агенцията някой посещава най-редовно портали с порнографско съдържание, при това свързани с деца. След като получили разрешение да действат под прикритието на специалисти по поддръжката на компютърната мрежа, оперативни работници засекли работното място, откъдето се извършвало влизането в сайтове с голи дечица. Любителят на забранените от закона „удоволствия” се оказал Ангел Тянков. Дългогодишният офицер от контраразузнаването часове наред съзерцавал момченца и момиченца в порнографски фотосеанси и клипове, незаконно качени в интернет. Уговарял си и срещи. Вместо да излети за секунди от службите обаче той бил прикачен към доскорошния офицер на прикритие Алексей Петров. Заслуга за оставането му на работа имал главно бившият вътрешен министър Румен Петков, както и фактът, че Тянков е масон. Той членува ложата, оглавявана от запасния вече генерал проф. Никола Александров. Същата ложа се счита за нелигитимна, тъй като е съставена от хора, разцепили българските масони още докато беше жив собственикът на Мултигруп Илия Павлов. В нея се приемали за членове хора със съмнителни качества, които си плащали или вършели други услуги.

Тянков е юрист по образование. Той присъствал на профилактирането на различни лица от ДАНС. С Петров те разигравали клишето за доброто и лошото ченге по време на така наречените „закуски” в агенцията. Бившата барета натискал и заплашвал „гостите”, а Тянков им предлагал да доносничат и срещу това да си осигурят мирно съвместно съжителстване със службите.

Много колеги от МВР били силно озадачени от новото амплоа на Тянков, тъй като след разкриване на педофилските му наклонности, той е лишен от право да участва в оперативни акции и действия. Самият Алексей Петров, в качеството си на съветник на Петко Сертов, също нямал такива правомощия.

Особено много двамата се старали по отношение на Златко Баретата и някои от главните редактори на медии, които били привиквани под формата на лични срещи с ръководството на ДАНС. По-късно Тянков пресъздавал сценки, в които „поканените” умирали от страх. Особено язвителни били подмятанията за Бойко Борисов и Баретата. Те като разбрали колко компромати има срещу тях, веднага склонили да сътрудничат и обещали да не се изпречват на пътя на двамата „големи” от ДАНС. На столичния кмет дори било подсказано, че Петров е наясно кой и как е организирал преди време атентата срещу нежната му половинка банкерката Цветелина Бориславова. По онова време тя обитавала офис на столичната улица „Раковски”, до сградата на ЦКС. Неизвестни лица заложили бомба в джипа й, която трябвало да се взриви щом Цветелина отвори вратата. Без да подозира нищо обаче жената отключила с дистанционното на ключовете и колата гръмнала. Ударната вълна запратила Бориславова на земята, а потрошени стъкла я наранили по лицето и ръцете. Наложило се да се лекува дълго време в Австрия и САЩ, където и били направени пластични операции. Още тогава хора от службите знаели, че най-вероятно зад атентата стои Алексей Петров, който имал стари сметки за уреждане с Бойко Борисов. Освен това взривът бил поставен по начин, по който били обучавани баретите.

„Аз съм тайното оръжие на властта”, - обичал да казва Петров през последните месеци. Той внушавал на колегите си, че е човекът на премиера в службата и никой не може да го мръдне. Хвалел се, че в предизборната кампания ще унищожи Борисов и неговата партия ГЕРБ.

Източник: сайта "Опасните новини" чрез кеша на Google

Хора от ДАНС и Митниците реанимират наркоканалите на Държавна сигурност

2008-09-07T08:07:00.002+03:00

Хора от ДАНС и Митниците реанимират наркоканалите на Държавна сигурност

28 July 2008

Офицерът от ДАНС Алексей Петров, известен повече като една от мутрите на прехода, е в основата на съживяването на контрабандните канали, създадени някога от Държавна сигурност. Активен помощник в това начинание е зам.-шефът на държавна агенция „Митници” Румен Божинов, известен сред колегите си с прякора „новият Самоковец”. Двамата създали стройна организация за трафик на дрога и китайско карго. Рекетът също влиза в разработения мащабен „бизнес”. Всички началници на митнически бюра в страната са привиквани в кабинета на Божинов, където са предупредени да се отчитат с финансови вноски или да се считат за уволнени. Новият шеф на митниците Христо Кулишев виждал какво става, но „отгоре” му намекнали да не си пъха носа в действията на двамата „експерти”, тъй като те работели по заръка на най-високо политическо ниво – президент и премиер. Божинов, който е бил преди години шофьор и старшина във Второ главно (контраразузнаването), вече бил пренасочил трафика на китайското карго пред Варненската митница. За шеф на същатато назначил изявения бандит Даниел Славов – Дънката, който контролирал официалната контрабанда.

Схемата за контрабандните канали е реанимирана изцяло от офицера-бандит Алексей Петров. Той бе разкрит като секретен сътрудник от бившия вътрешен министър Румен Петков. По този повод двамата се скарали, а Петров заявил на партийния функционер, че може да си намери майстора заради издънката със срещата с братя Галеви. На тази прословута среща всъщност са се уточнявали прехвърляния на синтетична дрога и кокаин от Турция и към Турция, под патронажа на служби от МВР. Част от печалбите трябвало да бъдат предадени на централите на БСП, ДПС и НДСВ. По време на правителството на Симеон Сакскобургготски с тази дейност били натоварени финансовия министър Милен Велчев и министърът на транспорта Пламен Петров. Именно в изпълнение на задачата те се срещнали с Иван Тодоров – Доктора и Петър Петров – Амигоса на яхта в Монако. Посредник на мафиотската сгледа бил депутатът от Новото време Мирослав Севлиевски, ръководен от Спас Русев, агент на българските и съветските тайни служби, но най-пред
ан на ГРУ (руското военно разузнаване). Предполага се също, че бившият член на ЦК на БКП и кандидат-член на Политбюро Стоян Марков – Стенмарк, също е замесен в схемата. За работата си в Монако Севлиевски се облажил с 500 000 евро. Всичко това станало известно на Бойко Борисов, който тогава вдигна шум, но Симеон потули случая, като освободи Петров от поста, а с Милен Велчев бе разиграна сценка с подаване и неприемане на оставка. Оттогава Велчев и Борисов са в открита война. Козови срещу столичния кмет обаче имал и Велчев, който знаел по какъв начин половинката на Борисов – Цветелина Бориславова се е докопала до шефското място в СИБанк, изгонвайки човекът на Иван Костов – Славчо Христов.

В тайните архиви на ДС се пази документ, в който буквално е записано: „Ако ЦК на БКП даде генерално разрешение за вършене на контрабандна търговия, да се поиска тази дейност да се извършва само от една търговска централа”. Разбира се тази дейност не само е била разрешена, но дълго време е ръководена от най-високите етажи на комунистическата власт. Каналите почват работа през 1966 г. Тази политика не само нарушава международните норми, но ражда черни каси с парите на данъкоплатците, създава и отглежда престъпност, злоупотребява със специалните служби, за да контролира бизнес за милиарди долари. Наред с икономическата свобода, която им е дадена, търговски предприятия като „Тексим” и „Булет” се изкушават от бързата печалба във валута чрез контрабанда на всякакви стоки.

Архивните документи показват, че държавната контрабанда стартира с трафик на швейцарски часовници към Турция. Посредник е офицер от Инженерното управление към Министерството на външната търговия (МВТ), а контрабандната сделка се сключва с договор между „Тексим” и фирмата „Арис-Жужу” на ливански търговец, базирана в Бейрут.

Постепенно дейността нараства, а в контрабандата са включени оръжия и наркотици. Второ главно управление докладва, че контрабандата се осъществява от членове на БКП, бивши партизани, активни борци против фашизма, бивши полковници от Гранични войски и оперативни работници от ДС.

Цялата дейност се е ръководела от първия зам.-министър на МВР Григор Шопов. След 10 ноември 1989 г. той се оттегли и не проговори до смъртта си.

В контрабандата са включени и сирийските служби. Второ управление на КДС установява, че същата дейност се практикува и от ДСП "Булет", Инженерното управление при МВТ, ДСП "Деспред" и ДСП "Родопа". Изводите, които прави, са:

- С контрабанда се занимават много централи и дейността не е запазена в тайна
- Чужденците, с които се работи, знаят за търговските централи
- Чужденците биват приемани в централите и лесно ни разузнават
- Не е добре зашифрована пристигащата стока на аерогара София и на ГКПП Капитан Андреево, където почти всички служители знаят за това
- Търговските централи не са изучили цените на контрабандираните стоки на международния пазар и в повечето случаи вземат съвсем малки комисиони.

Контраразузнаването дава точни насоки как да се централизира контрабандата и най-вече как да бъде скрита от българските граждани, на които по същото време е вменено да строят развития социализъм.
Указанията на ДС

1. В КДС контрабандната дейност да се централизира на едно място.
2. Да се издирят помещения извън София за манипулация на стоките.
3. Да се уредят с ДАИ нови номера за чуждестранните автомобили.
4. С управление „Митници” да се уреди получаването на пратките.
5. Търговците контрабандисти и да се настаняват в наши квартири.

Абсолютно същата схема са разработили днес Алексей Петров и Румен Божинов. Божинов напоследък се вживял токова много в ролята си, че обикаляйки страната заплашвал митнически шефове от името на Сергей Станишев. Използвал името на премиера по всякакъв повод и без повод. Именно той преразпределил през кои митнически бюра да минават определени контрабандни канали. Алексей Петров пък гарантирал оперативното им осигуряване чрез ДАНС.

Тази дейност не останала скрита от погледа на представителката на ЦРУ за България. Дипломатката отправила няколкократни запитвания до МВР и ДАНС с каква точно дейност се занимава Алексей Петров. В Държавния департамент имало сведения, че държавни структури се занимават с напълно незаконна дейност, а ръковоствата на ДАНС, МВР, Митниците и финансовто министерство си затваряли очите. За Финансовото разузнаване и Икономическа полиция дори вече не се говорело, тъй като американците показали, че знаят за хора от тези служби, които работят открито със сенчести групировки.
Всъщност истинската причина за разговорите рано сутрин в ДАНС със Златомир Иванов – Златко Баретата и Николай Маринов – Малкия Маргин нямали нищо общо с националната сигурност. Двата били привикани по идея на Алексей Петров, за да им се обясни, че трябва да свият бизнеса си, защото в момента други групировки са овладяли митническите пунктове. Просто били предопредени, че държавни и партийни структури са поели контрабандата и другите да се оттеглят, защото в противен случай ще имат големи проблеми.

Част от плана за тотален контрол над контрабандния трафик включвал и реабилитация на известните като братя Галеви от Дупница. По идея на ДАНС подкупния водещ на бТВ Николай Бареков отишъл да води предаване от Дупница с двамата бизнесмени, които владеят целия район. За „услугата” той получил 50 000 лева. Още няколко медии са получили задача да лъскат имиджа на дупнишките бизнесмени.

До момента тази дейност оставала скрита и за парламентарната комисия за вътрешен ред и сигурност. ДАНС по същество били извън контрол, което давало възможност на разпасалия се личен съветник на Петко Сертов – Алексей Петров да прави каквото си иска.

Още по-странно е мълчанието на премиера Сергей Станишев и президента Георги Първанов, които били наясно какво се случва в новата служба.

Източник: сайта "Опасните новини" чрез кеша на Google

Паравоенна структура в басейна „Спартак” събира компромати за президента, политици и журналисти

2008-09-07T07:55:00.000+03:00

Паравоенна структура в басейна „Спартак” събира компромати за президента, политици и журналисти

11 August 2008

Частно МВР с богат архив се подвизава в плувния комплекс „Спартак” в столичния твартал „Лозенец”. Впечатлението за истинска паравоенна формация се засилва от впечатляващата охрана – жестока и въоръжена, която охранява частния обект, собственост на офицера от ДАНС и личен съветник на шефа на агенцията Петко Сертов – Алексей Петров. В помещенията, където преди време са били масажисти, стаи за възстановяване и складове сега се намира секретна секция. В железни стилажи са подредени папки по азбучен ред.

Те съдържат биографични данни и компроматни материали за журналисти, политици, включително за българския президент Георги Първанов. Сведения за семействата им, финансово състояние, връзки с хора и фирми, слабости и конфликти – всичко това е вкарано в частната картотека, която според осведомени, по някои показатели биела архива на тайните ни служби дори от времето на Държавна сигурност. Информационният масив е подреден акуратно и по образец на контраразузнаването ни. Данните се осигурявали чрез незаконно подслушване и следене. Това не е случайно, тъй като шеф на нелегалната структура е не някой друг, а бившия полковник и заместник директор на Национална служба „Сигурност” Начев. Преди време той бил посъветван от ръководството на МВР да излезе без много шум в пенсия. Причината била, че са засечени множество негови нерегламентирани контакти с хора от сенчестия бизнес както и с откровено криминални личности. Веднага бил назначен на работа в структурите на бившата барета Арексей Петров. Начев се заел да въведе ред в изградената вече архивна структура и шпионски център на Петров за събиране на компромати за известни българи и тяхното манипулиране – дейност, забранена по закон. Помагали му други бивши висши служители на вътрешното ведомство, които били прикачени към различни фирми на Петров и зачислени на големи заплати. По този начин той се отблагодарявал за услугите, които са му правили, докато са били в тайните служби на държавата. Най-честата от тях било изнасянето и преснимането на секретни документи, касаещи националната сигурност и отнасящи се до различни личности, известни политици и дори чужди дипломати. По този начин частното МВР се сдобило с подробен списък на офицерите по сигурността и представителите на партньорски служби към посолствата на страните от ЕС в София. Списъкът бил обогатен с разработки на българското контраразузнаване в турското направление, както и в направлението НАТО и бивши страни на СССР. В подземния архив на басейна „Спартак” се съхранявали също планове и анализи от операции на нашите служби срещу чужди бизнесмени, които инвестирали в България. Особено важни били събраните сведения за проникването на Майкъл Чорни в различни структури на българската икономика, както и списък на хората, които му снасяли секретна информация.

Начев и Петров обаче най-много се гордеели с папката за столичния кмет Бойко Борисов. Имаме пълни подробности за „унгарския” му период, когато е бил свързан с трафик на крадени коли и е бил в полезрението на унгарските служби, хвалел се Петров. Хвалели се също, че знаят за съпричастността му към ликвидирането на председателя на "Защита" Цветан Цветанов, както и други неща. Петров заявявал напоследък, че в предизборната кампания може да съсипе Борисов с документите, които притежава. С подобни обещания той спечелил доверието на управляващата коалиция. Пред своя шеф Сертов той гарантирал тотално разобличаване на лидера на ГЕРБ, за който имал дори секскомпромати. Те засягали връзките на Борисов с известни жени, между които и няколко журналистки от големи медии. Не сме ракли, не сме го разбили. Но като му дойде времето, ще го ударим смъртоносно, заканвали се Петров и Начев.

Същите закани били отправяни и към политици като Иван Костов, Пламен Юруков, Ане Янев, Пламен Моллов, Красимир Каракачанов и др.

Перла в архивната корона на Алексей Петров били събраните материали за президента Георги Първанов. Те се пазели на специално място и само Начев имал достъп до тях. Били събрани всевъзможни компромати. Част от тях били „доставени” услужливо от офицери от НСО, които отговаряли за персоналната охрана на държавния глава. Папките съдържали подробен отчет за срещите на Първанов с любимите му олигарси, начело с Валентин Златев, Красимир Гергов, Георги Гергов,собствениците на винпром „Пещера” и други. Имало и множество записи, направени от гардовете и щедро заплатени от Петров. Две тайни квартири за срещи имал президента в София. Там той се срещал с някои от любовниците си, докато съпругата му смятала, че играе карти в боянския дом на министърката Емилия Масларова. Имало и други посредници в любовните афери на Първанов, които му осигурявали „коридор” за действие. Особено активни те били при уреждане на срещи с Весела Кюлева, когато тя си идвала от Виена, където се изнесла след скандалното раждане на дете от футболист от „Левски”. Всъщност Алексей Петров имал друга версия за това дете, а именно, че неговият автор е съвсем друг и вероятно това е обитателят на „Дондуков”-2.

Подробен снимков материал имало и за любовната връзка на Първанов с певицата Мариана Попова, която се опита да прикрие връзката с безпрецедентно и нелепо интервю във вестник „Труд”.

Начев и Петров обаче се подсигурили с компромати и срещу сегашните си покровители – кръговете около Сергей Станишев и Петко Сертов. Оказва се, че преди време Сертов е работил за фирма на Петров. Там нещата били доста дебели и пикантни, имало сведения за срещи на хора от това обкръжение в чужбина, както и CD с участието им в сексоргии в смесени компании. С особени виртуозни изпълнения се отличавал един от близките съветници на премиера. С тези папки тандема Петров-Начев си осигурявали сигурност след изборите, ако евентуално Станишев се отметне от подкрепата си за тях.

Една от последните акции на групата за архивиране и шпионаж била привикването на издателите на в. „Уикенд” на „разговор” в басейна „Спартак”. Там те били заплашени директно, че ще бъдат „разкатани”, ако продължат да пишат каквото и да било, свързано с Алексей Петров. В резултат на заплахите изданието още в следващия си брой се извини на Петров за пуснати материали и предоверяване на източник. Същевременно им бил даден "съвет" да се съсредоточат в кампанията срещу президента и любовната му сага с Марианчето Попова. Това се оказало доста лесна задача, тъй като Попова било много лабилна и споделяла наляво и надясно за връзката си с държавния глава.

Много любопитен бил компроматът за връзките на Първанов с оръжейния бизнесмен Николай Гигов. Петров и Начев държали в сейф доказателства за разпределени комисиони за милиони евро от сделките на военното министерство с френските производители на хеликоптери и корвети. Службите ни засекли банковите преводи и попаднали на сметки на държавния глава в чужбина. Такива имал и премиера Станишев. Преди няколко седмици Гигов осигурил 75 милиона евро само за купуването от България на два френски кораба. Сделката бе подписана от Никола Саркози и Станишев в Париж. За патрон на Гигов обаче се считал Първанов, който няколко пъти го отървавал от разработки на службите, които били засекли участието му в производство на синтетична дрога и оръжие.

Не бил подминат и бившия вътрешен министър Румен Петков. Той бил считан за близък с Алексей Петров, но последния се подсигурил с достатъчно компромати срещу плевенския политик, особено по отношение на убийството на единия от съсолбтвениците на хотел „Ростов” – Конов, както и за големи далавери в града и бомбени атентати, в които можело да бъде замесено името на Петков като поръчител.

Докато четете тези редове, хора на Алексей Петров сигурно изнасят огромния по обем архив от подземията на басейна „Спартак”. Причината не е в законни действия на българските служби, а директните предупреждения на англичани и американци. Те от дълго време недоволствали, че МВР и висши политици си затварят очите за безобразията на някои частни шпионски структури, като тази на Алексей Петров. Казваме „някои”, защото Петров не е единственият, който събира информационен масив с компромати . Случаят Петров-Начев обаче бил много „нагъл”, както се изразили от партньорските служби миналата седмица по повод действащите нелегални формирования. Те били засекли дори списък на хора, които да бъдат рекетирани или чрез тях да се постигнат определени влияния в различни бизнес сектори.

Сведения за посегателствата срещу журналисти, медии, бизнесмени и политици вече били изпратени във Вашингтон и те щели да влязат в годишния доклад на Държавния департамент. В Брюксел също били сигнализирани за шпионските безчинства на паравоенните формирования на бизнесмена и офицера от ДАНС Алексей Петров.

Източник: сайта "Опасните новини" чрез кеша на Google

Такситата 1280 станали шпионска мрежа за рекет, службите знаят и си траят

2008-09-07T07:52:00.001+03:00

Такситата 1280 станали шпионска мрежа за рекет, службите знаят и си траят

08 August 2008

Софийските таксита 1280 не само превозват пътници, но ги записват и следят. Това установили службите на МВР след оплакване на граждани, че са рекетирани от служители на фирмата. Оказало се, че такситата са на фирма „Такси С експрес”, която е част от „С експрес груп” на офицера от ДАНС Алексей Петров. Същият бе осветен като специален агент на прикритие на службите от ексвътрешния министър Румен Петков. Това стана по време на разразилия се скандал в МВР през пролетта. Пред вътрешната комисия в парламента бившият шеф на ГДБОП ген. Ваньо Танов призна, че има сведения за организирана среща между Румен Петков и „оперативно интересните” братя Галеви от Дупница. За срещата посредничил човек на службите. Още на следващия ден Петков назова тайнственото лице - Алексей Петров, бивша барета, действащ деятел по карате, обект на множество разследвания за криминални деяния, мишена на два атентата.
Именно Петров организирал чрез такситата си проследяване на чужденци, дипломати, политици и бизнесмени. Службите се добрали до сведения, че са записвани разговори, дори са правени снимки на някои обекти. Частната шпионска мрежа действа по схемата на секретната ДОИ, като направо дублира нейните функции. Сведенията обаче не отивали за анализиране на вътрешната сигурност, а за обсъждане за рекет. В сайта на фирмата е публикуван следния рекламен текст: “Такси С Експрес” има сключени договори за корпоративно или VIP обслужване с най-реномираните хотели, заведения, фирми и предприятия на територията на град София и околните райони”. Какво означава това, всеки може да се досети. Подпийнали бизнесмени били засечени в любовни акции и след това трябвало да се откупуват. Други пък били изненадвани от пуснат запис на техни телефонни разговори с поверителна информация.

Такситата осигурявали и девойки за вагните клиенти. Често манекенки от Ексайт моделс, Елит моделс, Стаки моделс, Визаж, Ексграунд, Ивет фешън и др. били доставяни на баровски компании и на мераклии богаташи и политици, както и на чужди граждани и дипломати. Срещу прилична сума или просто под заплахата от разобличаване какво работят, те разпитвали клиентите и ги записвали. Със специални видеокамери пък хора на Алексей Петров заснемали доста пикантни сцени от нощния живот на елита. Така бившата барета и сегашен личен съветник на шефа на ДАНС Петко Сертов създал прелюбопитна видеотека.

Когато службите поискали да го разобличат и с него да се заеме прокуратурата, Алексей Петров обяснил, че става дума за мрежа от информатори, която осигурявала ценни сведения за националната сигурност. С този аргумент Петко Сертов спрял разработките срещу своя доверен човек, който след това се шегувал, че курвите и бакшишите са по-добри агенти от много щатни сътрудници на службите. Не е ясно само какво му е обяснението за дрогата, която част от такситата му доставят на определени адреси и хора. Мълчи се също за участието на полицейски служители в цялата тази схема. Нещо повече, колеги на Петров твърдят, че в информационната мрежа Петров е включил и офицери от Националната служба за охрана към президента. Оттам той черпел безценна информация за срещите и разговорите на политици и министри, включително на държавния глава Георги Първанов и премиера Сергей Станишев.

Най-пълни били папките с изобличаващи текстове и фотоси на бившия флотски офицер и сегашен милионер Митко Събев, собственик на 47% от Петрол холдинг. По време на посещенията му в София била следена всяка негова стъпка и срещите му. В списъка е и бившата му съпруга Петя Славова, която пък била заснета в подпийнало състояние на различни партита. Петров твърдял, че има доказателства за това, че Славова е плащала на журито на Винарията в Пловдив, за да спечелят нейните вина и ракии ежегодните конкурси. Имало изобличаващи документи и за това как Славова е придобила акциите си в Инвест банк с активното съдействия на бивши ченгета от Държавна сигурност и най-вече на някогашния й любовник ген. Любен Гоцев.

Изнудван бил и малко известния Петър Ненков Петров, един от босовее в колбасарския бизнес. Той бил рекетиран със сведения за далавери, които е правил по източване на пари от САПАРД, както и с присвоени милиони от ДДС. Петров му обещавал спиране на разработки срещу него срещу откупуване.

Същата мярка била прилагана периодично и среще Георги Гергов, близкият приятел на президента Георги Първанов. Той дори веднъж се оплакал на държавния глава, но това не го избавило от Петров.

Списъка е дълъг, някой път ще го публикуваме целия. Общо около 70 бизнесмени от различен калибър са „клиенти” на офицера от ДАНС Алексей Петров. Сред тях има прелюбопитни имена. Снимки запечатали дори див секс между пияна известна бизнес дама от туристическия бранш с шофьор, на когото след това платила, за да си трае.
Наши източници смятат, че в кампанията срещу собственика на Първа инвестиционна банка Цеко Минев, пръст имал и вътрешния министър Румен Петков, който играл в комбина с Алексей Петров по очернянето на банката преди няколко месеца. Освен няколкото милиона, които Минев пръсна за спешна реклама, той броил 2 милиона на Петков да му „помогне” в трудната ситуация, което плевенчанинът сторил на драго сърце...

Най-често рекета се осъществявал срещу хора, които пречат на бизнеса на самия Петров. Става дума за бивши негови съдружници и колеги от спорта и МВР, които днес са в бизнеса с дрога и китайско, дубайско и турско карго. Митниците са любим обект на Петров. Вече сме писали за това. Доскоро той е бил толериран от Румен Петков и главния секретар Валентин Петров да следи производството и реализацията на синтетична дрога. Сега обаче министъра и генерала са аут и Петров се ориентирал към новия си началник Петко Сертов. Доколко обаче Сертов може да се довери на своя съветник е друг въпрос. Дали Сертов знае, че Петров често се среща с един свой друг началник от времето на правителството на Иван Костов – ген. Атанас Атанасов. Именно Атанасов е човека, подписал предложението Петров да бъде произведен в офицерски чин в системата на контраразузнаването. На него пък му го препоръчал горещо главния прокурор по онова време Никола Филчев, който имал устна договорка с вътрешния министър Емануил Йорданов. Документите по това назначаване са в МВР и могат да бъдат проверени. Интересно е дали Сертов ги е виждал и дали е докладвал за тях на премиера Сергей Станишев.

* Очаквайте нови разкрития за брака между мафията и службите ни. Това, което ОЛАФ засега пропуска, ще го намерите при нас, по-късно и при тях. Американските и британските партньори са по-напред с материала. Вервайте ни.

Източник: сайта "Опасните новини" чрез кеша на Google

Алексей Петров профилактира Тошо Тошев, В.Гочева, Силва Зурлева и др.медийни босове.Те бесни на ДАНС

2008-09-07T07:48:00.000+03:00

Алексей Петров профилактира Тошо Тошев, В.Гочева, Силва Зурлева и др.медийни босове.Те бесни на ДАНС

25 July 2008

Известният отдавна като бандит и отскоро като офицер в ДАНС Алексей Петров изнесъл лекция по проблемите на вътрешната сигурност на медийни шефове. Те били официално поканени в новата сграда на Държавната агенция по национална сигурност от директора на службата Петко Сертов. Бившият съветник на премиера Сергей Станишев обещал да ги запознае с основните задачи, които решава новата структура, както и с последните големи случаи, за които представляват обществен интерес.

Понеже поканата била персонална медийните началници се изсипали накуп с мерцедеси и беемвета за над 1 млн лева, а шофьорите им останали да ги чакат в колите.
На поканата се отзовали с ентусиазъм Силва Зурлева, шеф на Нова телевизия, Венелина Гочева, главен редактор на в. „24 часа”, Славка Бозукова, главен редактор на в. „Стандарт”, съпровождана от своя любовник и директор на изданието Димитър Недков, наскоро изпъден от масонската ложа на Ралчев, Уляна Пръмова – генерален директор на Българската национална телевизия, Тошо Тошев, главен редактор на в. „Труд”, Димитър Иванов – Митьо Гестапото, собственик на в. „Земя” и някогашен шеф на Шести отдел в Шесто управление на Държавна сигурност и други.

След като получили кафе и минерална вода, медийните величия били тотално шокирани от появата на всеизвестния бандит Алексей Петров. Без много обяснения той се заел да профилактира гостите, като се обръщал към тях, наричайки ги „известни журналисти”.
Пръв не издържал гаврата и се възмутил Тошо Тошев. Той запалил вечната си пура и демонстративно се правел на разсеян, разговарял с колеги и не обръщал внимание на обясненията на офицер Петров за елементите на националната сигурност и заплахите от тероризъм. „Тоя мошеник едва оцеля в няколко атентати срещу него от други мутри, сега ни чете морал!”, възмущавал се открито Тошев.

Леко учудване демонстрирал и Димитър Иванов – Митьо Гестапото, който се смятал за по-вещ от лектора по темата. Петко Сертов обаче се бил скрил и нямало на кого да се оплачат и да излеят гнева си големците от медиите. Гестапото е стар познат с Алексей Петров, а през последните години посредничел за охраната на ВИП-персони, за което получавал тлъсти комисионни от Петров. В случая благодарностите не били заради парите, които Петров изкарвал от новобогаташите, а защото успявал да ги подслушва и дори да ги заснеме, без те да разберат, в доста пикантни ситуации. По този начин се сдобил със CD, на което имало богата дама, която прави свирка на млад мъж, който бил любовник на нейна приятелка. Порно случката се разиграла в Боровец. С посредничеството на Гестапото Петров получил достъп и до компанията на млади вдовици на убити подземни босове, които купонясвали с наети мъже и си организирали вихрени оргии, някои от които в комплекс „Макси” на „Симеоновско шосе” в столицата. След това П етров рекетирал дамите за още пари.

Накрая Тошев не издържал и станал да си ходи. След него и други почнали да се извиняват, че имат спешна работа и дори обяди с министри.

Час след уникалното профилактиране Димитър Иванов се обадил на съпартийци от Висшия съвет на БСП и директно ги попитал: „Какво става бе, на тоя Сертов чавка му е изпила акъла. Как може да ни пуска Алексей Петров да ни облъчва. Това е безобразие!”
Тошо Тошев и Венелина Гочева от своя страна веднага се обадили на президента Георги Първанов и му разказали какъв шок са преживели. Върховният главнокомандващ обещал лично да разбере, защо и как Петко Сертов е стигнал до идеята да организира лекции за националната сигурност с лектор Алексей Петров, известен повече с интересите си в наркобизнеса, контрабандата и охранителния бизнес, отколкото с научните си занимания.
Името на Алексей Петров бе замесено в скандала с МВР отпреди няколко месеца. Първо бившият шеф на ГДБОП ген. Ваньо Танов заяви пред парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност, че е имало посредник на срещута между Румен Петков и известнте братя Галеви от Дупница. В своя хашлашки стил тогавашният министър Петков пред същата комисия открито се изцепи, че Танов е „осветил” офицер на прикритие и това е Алексей Петров.

В последствие самият Петров отправи открити предупреждения към ген. Танов да спре да говори и по адрес на столичния кмет Бойко Борисов. Връзката и враждата между Борисов и Петров е много стара, още от времето, когато те са били съдружници във фирма „Будо инвест” ООД. Третият собственик на фирмата е бил небеизвестния бандит Румен Николов – Пашата, който също е бил барета в МВР в предишния си живот на нормален гражданин. Според оперативни данни от онова време, служители на фирмата са се занимавали с рекет и магистрални нападения. Когато стана главен секретар на МВР обаче Борисов замел следите от противозаконните си подвизи извън закона. Именно тогава той се разбрал с Пашата да му е връзката с Младен Михалев – Маджо и останалите сикаджии. Двамата обаче били изцяло срещу Алексей Петров, който ги презирал, че са долнопробни мутри. По същият начин той се отнасял с тях и като председател на Българската федерация по карате.

Офицер Петров е експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм, заявил шефа на ДАНС Петко Сертов, когато му се обадил Георги Първанов. Той допълнил, че няма недоразумение и противоречие, тъй като Петров е на щат при тях. Първанов обаче го посъветвал по-малко да го показва, защото хората се дразнят, а и не е съвсем ясно повече престъпник или повече офицер е Петров.

Алексей Петров е „доктор по педагогика”. Спорна фигура в подземния свят. Тези, които го познават добре, считат, че с лекота предава и колегите си от службите и техни планирани операции срещу бандити, за което получава огромни суми. В същото време не се колебае да „закопае” и аверите си от ъндърграунда.

„Ще го шибат манафите с камшик, щото е гаден предател и мазник!” Такава била реакцията на подземен бос, когато научил, че Алексей Петров се заел с покровителството над наркоканал, минаващ от Турция през България. В организирането на новата мрежа участвал лично и доскорошния главен секретар на МВР Валентин Петров, по заповед на министър Румен Петков. Под предтекс, че се проверяват канали за внос на стоки, те всъщност задействали свое трасе за доставка и разпространение на наркотици. „Трябва да осигурим брашънце и пудра захар за дечицата”, обичал да казва Алексей Петров на другия Петров, генерала.

Когато разбрали, че Алексей Петров е офицер от службите, служители на МВР били готови да си хвърлят оставките. „Жална им майка и на МВР, и на държавата щом престъпници се грижат за сигурността!”, заявил шеф на една от службите. Хората били бесни, че професията се компрометира от подобни типове, които 4колят и бесят” в системата. Те били сигурни, че това е идея на политиците и най-вече на БСП, за да се осигуряват големи потоци пари от незаконна дейност.

ОЧАКВАЙТЕ НОВИ СЕНЗАЦИИ, КОИТО ЩЕ РАЗТЪРСЯТ ДЪРЖАВАТА.

В следващите ни емисии: Очаквайте втора част за подвизите на Алексей Петров в ДАНС. Ще научите как държавата възобнови нелегалните канали за дрога и китайско карго. Как Петров си създаде частна система за следене на граждани, политици, бизнесмени, дипломати и чужденци чрез таксиметрови шофьори. Ще научите също как представителката на ЦРУ в американското посолство в София реагира на действията на Алексей Петров и неговите покровители, а също и реакциите на Държавния департамент по повод събирането на огромни суми за партиите в митническите управления.

Източник: спреният сайт "Опасните новини" чрез кеша на Google

Алексей Петров превзе ДАНС, заплашва с гей компромати Сергей Станишев и Петко Сертов

2008-09-07T07:35:00.000+03:00

Алексей Петров превзе ДАНС, заплашва с гей компромати Сергей Станишев и Петко Сертов

05 August 2008

Офицерът от ДАНС Алексей Петров е реалният господар в агенцията. Той вече кадрувал в специалната структура: казвал кой да бъде повишен, кой да си ходи и какви заплати да получават служителите. Всеки ден е в кабинета на Петко Сертов. Хвали се, че притежавал гей компромати срещу премиера Сергей Станишев и директора на ДАНС Сертов, с които ги държи в шах, разказват негови колеги от Държавната агенция за национална сигурност. Не стигало това, ами от известно време Петров се разпрострял и в агенция „Митници”. Там също нареждал кой да остане и кой да „хваща пътя”. С ортака си Румен Божинов, зам. Шеф на митниците, привиквали началници на регионални бюра, както и завеждащи отдели и направления, на които предлагали да си платят оставането на поста. Цената варирала от 50 000 до 200 000 евро, в зависимост от заеманата позиция. Самият Алексей Петров лично посетил митническите пунктове в Свиленград, Шумен, Горубляне, Калотина и др., където организирал канали за контрабанда. Навсякъде се разпореждал от името на началника си Петко Сертов, често използвал и името на премиера. За шефа на митниците Христо Кулишев казвал, че е „кукла на конци” и е сложен временно, колкото да има шеф, но че е безгласна буква. Митничари не смеели да се оплачат, защото Петров ги заплашвал, че ще бъдат уличени в кражби чрез подставени лица и лъжесвидетели. Притискал ги още с обещания да им уреди „разходка в прокуратурата и ДАНС”, за което от Брюксел щял да получи само похвали.

Нашият сайт единствен предупреди преди седмица, че Алексей Петров, в „съдружие” с бившия шофьор и старшина от Държавна сигурност Румен Божинов, който се хвалел с диплома за висше, придобита във Виетнам, възстановяват държавните контрабандни канали за дрога и чуждо карго. За целта те създали график на дежурните екипи по ГКПП по нашите граници, през които да се движи стоката. Парите се отчитали на него или на отговорника за Варнеската митница Даниел Славов – Дънката, известен бандит и мошеник. Говори се, че Дънката, който въртял преди време контрабанда с Косьо Самоковеца и Иван Тодоров-Доктора, е предложен за офицер от покровителя си Алексей Петров. Засега Сертов отказвал, защото това щяло да компрометира службата, но Петров настоявал това да стане по линия на контрабандате. Всъщност Дънката щял да „пее” срещу конкурентите в трафика, за да бъдат отстранявани и да се отваря поле за каналите на Петров.

Офицерът Алексей Петров, известен в обществото преди всичко като една от мрачните фигури в престъпния свят и силовите групировки, е роден в Тетевен. Има участие в много фирми и дружества, някои от които „Кайлъка ресурс” АД, застрахователната компания „Лев инс”, „С експрес груп”, Лев корпорация, сдружение „Гражданска самозащита”, сдружение спортен клуб „Левски”, сдружение „Съюз на бившите барети”, „Спортак интер холдинг С.И.Х.” и др.

Преди дни собственикът на ФК „Левски” Тодор Батков изригна срещу спортен клуб „Левски”, който стопанисва хотел на „Герена”, в който се подвизавали проститутки и гърмяла чалга от сутрин до вечер, а цигани сутеньори водели клиенти да уталожват сексуалните си страсти. Батков много добре знаел, че всичко се прави по нареждане на Алексей Петров, но не смеел да го назове по име, за да не стане голям скандал. В същото време Петров заявил пред приятели, че щял да гръмне Бай Ганьо-Батков в шкембето и да се реши въпроса с „Левски” в полза на изгонения Наско Сираков.

Главният прокурор Борис Велчев бил сигнализиран, че цялото имущество на българските митници „по случайност” вече е застраховано в „Лев инс”. Същото се отнася и за имуществото на ДАНС. Велчев дори разпоредил проверка, но тя била моментално спряна от Алексей Петров, който се оплакал на Петко Сертов, а той от своя страна помолил Сергей Станишев да се намеси за спиране на ровенето. Предполага се обаче, че гневни от нахалството на „колегата” Петров офицери от ДАНС са уведомили европейските структури за контрол, за безобразията, случващи се в новото ведомство и прокуратурата.

В следващи наши издания ще ви разкрием как в София бе създадена частна шпионска структура, която събира компромати за чужденци, политици и обикновени граждани, които след това биват рекетирани да се откупват.

Ще узнаете още как една от най-големите таксиметрови фирми, чрез шофьорите си и специални устройства, подслушва и снима ВИП клиентите си и не само тях.

Само при нас ще прочетете кой организира убийството на прокурора Николай Колев и кой стои зад атентата срещу спътницата в живота на Бойко Борисов – банкерката Цветелина Бориславова.

Ще разберете и какви услуги е правела самата Бориславова на тайните служби в стаи на парк-хотел „Москва”.

(Настоятелно молим „златния” хроникьор и дежурен преписвач от в. „Уикенд” Димитър Златков, известен повече като Копипейста, да има милост и да не си присвоява нашите теми. Очакваме в скоро време да ни ощастливи с една истинска книга за любовните си (не)благополучия, както и за престоя си в Испания, вместо да преразказва чужди истории от свое име. При това толкова бездарно... Нямат ли край тия комплекси?)

Test

2008-08-03T02:20:00.001+03:00

Ако социолозите бяха богове

2008-07-20T14:24:00.000+03:00

Щяхме да си живеем безметежно, защото по прогнозни данни олигархията в България умира до пет години от естествена смърт

Галя Горанова

Ако социолозите бяха богове, щяхме да живеем в най-добрия измежду всички познати светове като Кандид на Волтер. Щяхме да открием, че в света няма грях и добродетел, а само безкрайно разнообразие от търговски възможности и безбрежно поле за маркетингови проучвания. Че светът е един огромен пазар - на идеи, стоки и хора, в който всичко е за продан, но на различна цена. Съобразно парите за реклама. И търговския нюх.

Ако социолозите бяха богове, щяхме да си живеем безметежно, без да се кахърим особено за организираната престъпност. Защото по прогнозни данни на една от най-големите маркетингови компании, която сондира и предизборни нагласи при нужда, олигархията в България умира до пет години от естествена смърт. Защо ни е да се противим на нещо, което приключва своя земен път? Не е етично на умряло куче нож да вадиш. Ще повилнеят още някоя и друга годинка, ще се налудуват, ще се наколекционерстват на воля, ще покарат джетове, атевета и яхти, пък после ще си отидат от само себе си. Впрочем те нашите олигарси били съвсем безобидни, от неотровния вид, ако се съди по приказките на един социолог от въпросната компания. Богатството им било нищожно в сравнение с по-глобалните им събратя от мултинационалните компании. Затова не бивало да им завиждаме, защото влиянието им върху живота ни е силно преувеличено. Ако социолозите бяха богове, светът сигурно щеше да е населен предимно от мънички, симпатични олигархчета с лъскави хотелчета тип "лего", с джипчета в различен цвят и с по някоя и друга Венера (о, Милос!) в хола за разкош.

Ако социолозите бяха богове,

щяха да си редят разноцветни управленски коалиции от по три до пет "субекта",

които да провеждат една и съща политика. Така широко прокламираната от тях приемственост (най-вече в далаверата) щеше да е абсолютно гарантирана. Само от време на време щяха да сменят багрите от естетически съображения. Зер и социолозите са малко нещо артисти. Червено, жълто, синьо... после синьо, червено, синьо, накрая само турско синьо и т.н. Всички комбинации от цветове за тях биха били приемливи, стига да си плащат редовно за изследване на общественото мнение и кризисен пиар. Но задължително с либерален превес в идейно-политическо отношение. Защото либералът е ларж, наш човек, може и тако, и вако. Тегли го към по-богатите и недолюбва бедните неудачници. Готов е даже учебниците да пренапише в името на капитала.

Както добре го формулира един социобог (Андрей Райчев) неотдавна: "Ако бог беше либерал, щеше да има 10 божи препоръки, а не 10 божи заповеди". И никакво грехопадение. Само стопроцентова добродетелност. Тук-таме неизпълнение на препоръките и предписания за спазването им. От време на време по някой критичен доклад и после пак либерализъм в действие. Това да ви напомня нещо?

Впрочем, ако социолозите бяха богове, и правителства нямаше да има, защото

пазарът щеше да е идеалният обществен регулатор

И всичко щеше да придобие относителна стойност. А социологическият сондаж щеше да е единствено мерило за нещата. "35% от българите си сменят летните гуми със зимни, значи е налице средна класа"... или "30% от българите не одобряват нито крайно лявото, нито крайно дясното, затова има смисъл от съществуването на НДСВ"... или "98% от българите не одобряват политическите партии, да сменим кройката на избирателния модел" и прочее.
Ако социолозите бяха богове, щяха да запазят една безкритична маса от мързеливци и пройдохи без усет към парите, над които да издевателстват капиталистите-либерали - да им продават сухи супи с консерванти и кренвирши от дървесни стърготини, да им пробутват кокошка за кон и да ги убеждават, че телето е под вола. А също да им показват скъпоценните си играчки, които биха загубили тежест без принадената стойност на простонародния възторг.

Ако социолозите бяха богове, щяхме да измерваме живота в проценти и числа. Престъпността щеше да намалява с три пункта в сравнение с първото тримесечие на предходната година, а рейтингът на политиците да скача съобразно дебелината на пачките в портфейла им. Да му мислят министрите без портфейл! Всичко щеше да се случва закономерно, както повелява развитият капитализъм. Простосмъртният народ щеше да живее с измислените си страхове от мутри, олигарси и беззаконие, докато пенсиите растат с 569% в сравнение със зимата на 1996 г., а стандартът му на живот се покачва със 17% в сравнение с четвъртото тримесечие на ... и с 48 на сто..... за полугодието... през първата половина...86% ... се е повишила...миналата година...

Всеки би могъл да спечели изборите, стига да...

2008-03-17T05:54:00.000+02:00

Всеки би могъл да спечели изборите, стига да...

от Юлиан Попов*
"Дневник" 16.03.2008

Предстоят парламентарни избори. Не защото ще има успешен вот на недоверие, както знаем, вотовете на недоверие нямат нищо общо с парламентарните избори, а защото година и нещо преди изборите е наистина отчайващо кратък срок, да започнеш да се подготвяш за тях. В този смисъл те чукат на вратата. И кой мислите, че ще ги спечели?

Този въпрос има два възможни отговора. Единият е ГЕРБ!. Това е скучният отговор. Другият отговор е: "Всеки би могъл да ги спечели." Това е по-интересният отговор.

Е, може би не съвсем всеки, но битката е отворена и всяка сериозна партия има някакъв шанс. Както и някои не толкова сериозни. Историята ни учи, че за 2-3 месеца човек може да дойде от чужбина, да не успее да сформира партия, да не успее да се регистрира за изборите и накрая да ги спечели. Историята ни учи, че някой може да е убеден, че ще стане президент, стига само да смачка втория. Смачква го, но печели третият. Историята ни учи също, че партия, която е подкрепяна от 7-8% от избирателите, може да стане първа в класацията, па макар и за няколко часа, докато преброят всички бюлетини. Историята дори ни подсказва, че абсурдни партии като ЛИДЕР или "Зелена България" - едната еднолична, а другата безлична - също могат да грабнат по няколко тлъсти резена от местния политически козунак. Историята също така ни учи, че у нас една партия не печели изборите, след като е управлявала. Както и че един лидер на партия, колкото и да е успешен, след като си изкара мандата, бива намразван. Освен това тя ни учи, че напоследък българският избирател обича да оставя тези, които са спечелили мандат, да си го изкарат до края. Какво ли не ни учи историята. Ние обаче не обичаме историята, защото тя разбутва комфортните ни убеждения, че всичко е ясно. Затова предпочитаме отговора: "Ами ясно е кой ще спечели. ГЕРБ."

Вероятно така и ще стане. Но има ли някой друг шанс да спечели изборите? Уроците на историята от последните десетина години ни казват, че мнозина имат шанс. Но първо да видим чий шанс е много малък. Според уроците на историята шанс нямат Костов, Симеон и Станишев. Няма също шанс партията, която разполага със сегашния мандат. Иронията на политическата съдба е такава, че въпреки че мандатът е на ДПС, той някак си се води на БСП. Това ще рече, че БСП има малък шанс. Политическата ирония превърна Доган в Хитър Петър, а Станишев ще се окаже Настрадин Ходжа, който ще отнесе пасивите на тройната коалиция. Големият хитрец обаче в предстоящите избори е Бойко Борисов, който майсторски успява да печели избори, но без да взима властта. Така той засега е единственият възможен кандидат за първата позиция в държавата. Но историята също ни подсказва, че политиката обича да поднася изненади. Затова Бойко не е имунизиран. Всички го идентифицира с капитанската шапка, но никой не може да каже какви са политическите му възгледи. Там той би могъл да бъде пометен. С послание. Как обаче да си формулирам послание? Ето и няколко правила за амбициозни претенденти:

Първо : Не се доверявай на социологическите проучвания. Не защото социолозите лъжат. Не лъжат. Но хората твърдят, че ги интересува едно, а гласуват за друго.

Второ : Не се доверявай на пресата. Тя е пълна с глупави писания, които ти казват какво да правиш, какво не (и как да си формулираш послание), за да спечелиш.

Трето : Не копирай другите. Тоест не се прави на Бойко. Ще те сполети изборната съдба на Бриго Аспарухов или Тити Папазов.

Четвърто : Не вярвай, че парламентарни избори се купуват.

Задачата започва да изглежда невъзможна. Но не е. Защото, независимо че Бойко и Доган са се настанили дълбоко в партийните си кресла, те съвсем не са си гарантирали победите. И двамата нямат какво да кажат, но го казват много убедително. Именно там е нишата. Българският избирател е закопнял за няколко умни и вдъхновяващи приказки, които да му дадат малко самочувствие, да му вдъхнат усещане за национална посока и да му подскажат накъде се е понесла националната гемия. Какви приказки може да разкаже амбициозният претендент?

Първата е за човечността. Ако един лидер иска да спечели изборите, трябва да засрами избирателите си. Да ги сгълчи за това, което правят и не правят с децата в България, с пенсионерите, с болните и слабите. Да не говорим, че това са половината избиратели. Но ако не можеш да засрамиш избирателя си, не се надявай, че той ще гласува за тебе.

Втората умна приказка ще трябва да е за справедливостта. В една страна, в която няма църква, президентът се прави на репортер от 70-те години, а в условията за публичните търгове само дето не пишат имената на хората, които трябва да ги спечелят, има огромен дефицит от послания за това какво означава справедливост.

Третата би трябвало да е за благоденствието и за това как човек го постига. Справедливо (както знаем от предишната приказка), с амбиция и чрез натрупване. Именно идеята за натрупване се е стопила и я няма. А едно почтено общество забогатява чрез натрупване, не чрез "Еврофутбол" или друга лотария.

Четвъртата трябва да е за образованието. Това беше очевидно още през 2001, но тогава СДС с привичната си недалновидност и разсеяна самонадеяност не сгря. И измисли глупави призиви от типа "Работа за всички" и ги илюстрира с грънчарско колело, което обеща на целокупния български народ по пътя му към Европа. И се сгромоляса на земята като мокра глина. Който лидер успее да говори убедително за образованието, той ще повиши значително шанса си да бъде избран.

Човечност, справедливост, благоденствие, образование още не звучи достатъчно изгладено за предизборен лозунг. Но партиите имат една година, през която да работят по същество и в крачка да шлифоват въздействащите метафори за самата кампания. За това могат да ангажират и PR-аджии. PR търговци не се наемат, когато нямаш какво да кажеш. Ако не знаеш какво искаш да кажеш, единственото, което една добра PR агенция може да свърши, е да направи твоята политическа обърканост по-убедителна.

*Други коментари от Юлиан Попов може да прочетете на блога му www.julianpopov.com

http://dnevnik.bg/show/?storyid=471664

Information Liberation

2008-03-09T10:18:00.000+02:00

Information Liberation

By DANIEL AKST
March 7, 2008; Page W13

If your child has a life-threatening disease and you're desperate to read the latest research, you'll be dismayed to learn that you can't -- at least not without hugely expensive subscriptions to a bevy of specialized journals or access to a major research library.

Your dismay might turn to anger when you realize that you paid for this research. Through the National Institutes of Health alone, American taxpayers funnel more than $28 billion annually into medical research. That's leaving aside the billions more in public spending on state universities or the tax exemptions granted for gifts to private campuses.

American institutions of higher education are knowledge machines of unprecedented fecundity, but much of the knowledge they produce is locked up in high-priced scholarly journals that most people can't easily get. Citizens thus find themselves in the position of paying for research and then paying again to buy it back from academic journals whose prices have been spiraling upward. Library Journal says that U.S. journal prices rose 9% last year alone. The average chemistry-journal subscription, to cite a single egregious example, was $3,429 for one year.

But change is on the horizon. Congress has mandated that by April 7 papers arising from NIH-sponsored research -- roughly 80,000 of them a year -- be made freely available in the federal PubMed database, which can be read by anyone with an Internet connection. Alas, the new NIH policy will allow a 12-month lag between publication and posting on PubMed.

Another blow for open access to scholarly research was struck recently by Harvard's arts and sciences faculty, whose members voted to publish on the Internet for all to see -- gratis. These professors will give Harvard world-wide nonexclusive license to their work, and the university will exercise it by posting their papers. The journals won't have much choice if they want the work of Harvard professors. The faculty members will still publish in expensive journals, but the move to put the same materials on the Internet is a stake poised at the heart of a vampire that has been sucking dollars out of academic institutions for years through the ever-sharper bite of subscription prices.

When the Association of Research Libraries talks about a "serials crisis," it doesn't mean a shortage of soap operas. The ARL reports that median annual spending for journals at 101 of its big member libraries rose to nearly $6 million in 2005 from $1.5 million in 1986, far outstripping the rate of inflation -- and the rate of increase in worthwhile journals.

In 2006, the editorial board of the venerable mathematics journal Topology resigned en masse over the high subscription price charged by publisher Elsevier, a dominant player in the industry. While Elsevier had been charging institutions $1,665 for six issues of Topology, the editors later produced a similar publication (quarterly instead of bimonthly) for $570 a year. A similarly motivated mass resignation occurred at K-Theory, another math publication, whose editors also went on to found a comparable journal elsewhere.

The nonprofit Public Library of Science has been in the vanguard, petitioning for change and launching scholarly publications of its own. Its journals in such fields as biology, genetics and tropical diseases are published electronically after peer review, and the contents are promptly made available at PubMed for all to see. Instead of charging subscribers, PLoS covers its costs by charging authors from $1,250 to $2,750 per article (usually paid by their institutions and reduced or waived for authors who can't pay). One virtue of this business model is that it might discourage, however slightly, the résumé-padding practice of slicing and dicing the same findings for publication in different journals.

Of course, academic journals serve other important functions besides carrying the news. Thanks to the work of paid editors and of professor-volunteers who serve as peer reviewers of submissions, these publications act as gateways, at least theoretically upholding scholarly standards and separating the academic wheat from the chaff. And they play a key role in the way scholars achieve tenure and prestige. But such functions could be retained, albeit at lower cost, by Internet-based journals freely accessible to all, as long as editors and peer reviewers remained on the job.

Other than in the realm of life-saving medicine, why should any of this matter to nonacademics? Well, for one thing, barriers to the spread of information are bad for capitalism. The dissemination of knowledge is almost as crucial as the production of it for the creation of wealth, and knowledge (like people) can't reproduce in isolation. It's easy to scoff at the rise of Madonna studies and other risible academic excrescences, but a flood of truly important research pours from campuses every day. The infrastructure that produces this work is surely one of America's greatest competitive advantages.

In fact, open access might help to moderate some of the worst forms of academic hokum, if only by holding them up to the light of day -- and perhaps by making taxpayers, parents and college donors more careful about where they send their money. Entering the realm of delirium for a moment, one can even imagine public exposure encouraging professors in the humanities and social sciences to write in plain English.

Keeping knowledge bottled up is also bad for the world's poor; indeed, opening up the research produced on America's campuses via the Internet is probably among the most cost-effective ways of helping underdeveloped countries rise from poverty. Closer to home, open access to scholarly work via the Internet would help counteract the plague of plagiarism that the Internet itself has abetted. Anyone suspecting a scholar of such chicanery could search for a phrase or two in Google and see if somebody else's work turns up with the same unusual text string.

In the future, it's likely that a new, more flexible model will develop in which some scholarly papers, published under the banner of an online journal, will be peer-reviewed, while others will appear without any such apparatus, destined to rise or fall based on their contents and their authors' reputations. The challenge, in the coming new world of open access, will be keeping the best of the current system while jettisoning the rest. Maybe some scholar would like to study the question -- and publish his findings for all to see.

Mr. Akst is a writer in Tivoli, N.Y.

http://online.wsj.com/article/SB120486540450119149.html

Wallstreet Journal
Friday, March 7, 2008

2007-12-16T08:51:00.000+02:00

2007-12-16T05:09:00.001+02:00

Глава 15

Сон Никанора Ивановича

Нетрудно догадаться, что толстяк с багровой физиономией, которого поместили в клинике в комнате № 119, был Никанор Иванович Босой.

Попал он, однако, к профессору Стравинскому не сразу, а предварительно побывав в другом месте.

От другого этого места у Никанора Ивановича осталось в воспоминании мало чего. Помнился только письменный стол, шкаф и диван.

Там с Никанором Ивановичем, у которого перед глазами как‑то мутилось от приливов крови и душевного возбуждения, вступили в разговор, но разговор вышел какой‑то странный, путаный, а вернее сказать, совсем не вышел.

Первый же вопрос, который был задан Никанору Ивановичу, был таков:

– Вы Никанор Иванович Босой, председатель домкома номер триста два‑бис по Садовой?

На это Никанор Иванович, рассмеявшись страшным смехом, ответил буквально так:

– Я Никанор, конечно, Никанор! Но какой же я к шуту председатель!

– То есть как? – спросили у Никанора Ивановича, прищуриваясь.

– А так, – ответил он, – что ежели я председатель, то я сразу должен был установить, что он нечистая сила! А то что же это? Пенсне треснуло… весь в рванине… Какой же он может быть переводчик у иностранца!

– Про кого говорите? – спросили у Никанора Ивановича.

– Коровьев! – вскричал Никанор Иванович, – в пятидесятой квартире у нас засел! Пишите: Коровьев. Его немедленно надо изловить! Пишите: шестое парадное, там он.

– Откуда валюту взял? – задушевно спросили у Никанора Ивановича.

– Бог истинный, бог всемогущий, – заговорил Никанор Иванович, – все видит, а мне туда и дорога. В руках никогда не держал и не подозревал, какая такая валюта! Господь меня наказует за скверну мою, – с чувством продолжал Никанор Иванович, то застегивая рубашку, то расстегивая, то крестясь, – брал! Брал, но брал нашими советскими! Прописывал за деньги, не спорю, бывало. Хорош и наш секретарь Пролежнев, тоже хорош! Прямо скажем, все воры в домоуправлении. Но валюты я не брал!

На просьбу не валять дурака, а рассказывать, как попали доллары в вентиляцию, Никанор Иванович стал на колени и качнулся, раскрывая рот, как бы желая проглотить паркетную шашку.

– Желаете, – промычал он, – землю буду есть, что не брал? А Коровьев – он черт.

Всякому терпенью положен предел, и за столом уже повысили голос, намекнули Никанору Ивановичу, что ему пора заговорить на человеческом языке.

Тут комнату с этим самым диваном огласил дикий рев Никанора Ивановича, вскочившего с колен:

– Вон он! Вон он за шкафом! Вот ухмыляется! И пенсне его… Держите его! Окропить помещение!

Кровь отлила от лица Никанора Ивановича, он, дрожа, крестил воздух, метался к двери и обратно, запел какую‑то молитву и, наконец, понес полную околесицу.

Стало совершенно ясно, что Никанор Иванович ни к каким разговорам не пригоден. Его вывели, поместили в отдельной комнате, где он несколько поутих и только молился и всхлипывал.

На Садовую, конечно, съездили и в квартире № 50 побывали. Но никакого Коровьева там не нашли, и никакого Коровьева никто в доме не знал и не видел. Квартира, занимаемая покойным Берлиозом и уехавшим в Ялту Лиходеевым, была совершенно пуста, и в кабинете мирно висели никем не поврежденные сургучные печати на шкафах. С тем и уехали с Садовой, причем с уехавшими отбыл растерянный и подавленный секретарь домоуправления Пролежнев.

Вечером Никанор Иванович был доставлен в клинику Стравинского. Там он повел себя настолько беспокойно, что ему пришлось сделать впрыскивание по рецепту Стравинского, и лишь после полуночи Никанор Иванович уснул в 119‑й комнате, изредка издавая тяжелое страдальческое мычание. Но чем далее, тем легче становился его сон. Он перестал ворочаться и стонать, задышал легко и ровно, и его оставили одного.

Тогда Никанора Ивановича посетило сновидение, в основе которого, несомненно, были его сегодняшние переживания. Началось с того, что Никанору Ивановичу привиделось, будто бы какие‑то люди с золотыми трубами в руках подводят его, и очень торжественно, к большим лакированным дверям. У этих дверей спутники сыграли будто бы туш Никанору Ивановичу, а затем гулкий бас с небес весело сказал:

– Добро пожаловать, Никанор Иванович! Сдавайте валюту.

Удивившись крайне, Никанор Иванович увидел над собой черный громкоговоритель.

Затем он почему‑то очутился в театральном зале, где под золоченым потолком сияли хрустальные люстры, а на стенах кенкеты. Все было как следует, как в небольшом по размерам, но богатом театре. Имелась сцена, задернутая бархатным занавесом, по темно‑вишневому фону усеянным, как звездочками, изображениями золотых увеличенных десяток, суфлерская будка и даже публика.

Удивило Никанора Ивановича то, что вся эта публика была одного пола – мужского, и вся почему‑то с бородами. Кроме того, поражало, что в театральном зале не было стульев, и вся эта публика сидела на полу, великолепно натертом и скользком.

Конфузясь в новом и большом обществе, Никанор Иванович, помявшись некоторое время, последовал общему примеру и уселся на паркет по‑турецки, примостившись между каким‑то рыжим здоровяком‑бородачом и другим, бледным и сильно заросшим гражданином. Никто из сидящих не обратил внимания на новоприбывшего зрителя.

Тут послышался мягкий звон колокольчика, свет в зале потух, занавесь разошлась, и обнаружилась освещенная сцена с креслом, столиком, на котором был золотой колокольчик, и с глухим черным бархатным задником.

Из кулис тут вышел артист в смокинге, гладко выбритый и причесанный на пробор, молодой и с очень приятными чертами лица. Публика в зале оживилась, и все повернулись к сцене. Артист подошел к будке и потер руки.

– Сидите? – спросил он мягким баритоном и улыбнулся залу.

– Сидим, сидим, – хором ответили ему из зала тенора и басы.

– Гм… – заговорил задумчиво артист, – и как вам не надоест, я не понимаю? Все люди как люди, ходят сейчас по улицам, наслаждаются весенним солнцем и теплом, а вы здесь на полу торчите в душном зале! Неужто уж программа такая интересная? Впрочем, что кому нравится, – философски закончил артист.

Затем он переменил и тембр голоса, и интонации и весело и звучно объявил:

– Итак, следующим номером нашей программы – Никанор Иванович Босой, председатель домового комитета и заведующий диетической столовкой. Попросим Никанора Ивановича!

Дружный аплодисмент был ответом артисту. Удивленный Никанор Иванович вытаращил глаза, а конферансье, закрывшись рукою от света рампы, нашел его взором среди сидящих и ласково поманил его пальцем на сцену. И Никанор Иванович, не помня как, оказался на сцене.

В глаза ему снизу и спереди ударил свет цветных ламп, отчего сразу провалился в темноту зал с публикой.

– Ну‑с, Никанор Иванович, покажите нам пример, – задушевно заговорил молодой артист, – и сдавайте валюту.

Наступила тишина. Никанор Иванович перевел дух и тихо заговорил:

– Богом клянусь, что…

Но не успел он выговорить эти слова, как весь зал разразился криками негодования. Никанор Иванович растерялся и умолк.

– Насколько я понял вас, – заговорил ведущий программу, – вы хотели поклясться богом, что у вас нет валюты? – и он участливо поглядел на Никанора Ивановича.

– Так точно, нету, – ответил Никанор Иванович.

– Так, – отозвался артист, – а простите за нескромность: откуда же взялись четыреста долларов, обнаруженные в уборной той квартиры, единственным обитателем коей являетесь вы с вашей супругой?

– Волшебные! – явно иронически сказал кто‑то в темном зале.

– Так точно, волшебные, – робко ответил Никанор Иванович по неопределенному адресу, не то артисту, не то в темный зал, и пояснил: – Нечистая сила, клетчатый переводчик подбросил.

И опять негодующе взревел зал. Когда же настала тишина, артист сказал:

– Вот какие басни Лафонтена приходится мне выслушивать! Подбросили четыреста долларов! Вот вы: все вы здесь валютчики! Обращаюсь к вам как к специалистам – мыслимое ли это дело?

– Мы не валютчики, – раздались отдельные обиженные голоса в зале, – но дело это немыслимое.

– Целиком присоединяюсь, – твердо сказал артист, – и спрошу вас: что могут подбросить?

– Ребенка! – крикнул кто‑то из зала.

– Абсолютно верно, – подтвердил ведущий программу, – ребенка, анонимное письмо, прокламацию, адскую машину, мало ли что еще, но четыреста долларов никто не станет подбрасывать, ибо такого идиота в природе не имеется, – и, обратившись к Никанору Ивановичу, артист добавил укоризненно и печально: – Огорчили вы меня, Никанор Иванович! А я‑то на вас надеялся. Итак, номер наш не удался.

В зале раздался свист по адресу Никанора Ивановича.

– Валютчик он! – выкрикивали в зале, – из‑за таких‑то и мы невинно терпим!

– Не ругайте его, – мягко сказал конферансье, – он раскается. – И, обратив к Никанору Ивановичу полные слез голубые глаза, добавил: – Ну, идите, Никанор Иванович, на место!

После этого артист позвонил в колокольчик и громко объявил:

– Антракт, негодяи!

Потрясенный Никанор Иванович, неожиданно для себя ставший участником какой‑то театральной программы, опять оказался на своем месте на полу. Тут ему приснилось, что зал погрузился в полную тьму и что на стенах выскочили красные горящие слова: «Сдавайте валюту!» Потом опять раскрылся занавес, и конферансье пригласил:

– Попрошу на сцену Сергея Герардовича Дунчиля.

Дунчиль оказался благообразным, но сильно запущенным мужчиной лет пятидесяти.

– Сергей Герардович, – обратился к нему конферансье, – вот уже полтора месяца вы сидите здесь, упорно отказываясь сдать оставшуюся у вас валюту, в то время как страна нуждается в ней, а вам она совершенно ни к чему, а вы все‑таки упорствуете. Вы – человек интеллигентный, прекрасно все это понимаете и все же не хотите пойти мне навстречу.

– К сожалению, ничего сделать не могу, так как валюты у меня больше нет, – спокойно ответил Дунчиль.

– Так нет ли, по крайней мере, бриллиантов? – спросил артист.

– И бриллиантов нет.

Артист повесил голову и задумался, а потом хлопнул в ладоши. Из кулисы вышла на сцену средних лет дама, одетая по моде, то есть в пальто без воротника и в крошечной шляпке. Дама имела встревоженный вид, а Дунчиль поглядел на нее, не шевельнув бровью.

– Кто эта дама? – спросил ведущий программу у Дунчиля.

– Это моя жена, – с достоинством ответил Дунчиль и посмотрел на длинную шею дамы с некоторым отвращением.

– Мы потревожили вас, мадам Дунчиль, – отнесся к даме конферансье, – вот по какому поводу: мы хотели вас спросить, есть ли еще у вашего супруга валюта?

– Он тогда все сдал, – волнуясь, ответила мадам Дунчиль.

– Так, – сказал артист, – ну, что же, раз так, то так. Если все сдал, то нам надлежит немедленно расстаться с Сергеем Герардовичем, что же поделаешь! Если угодно, вы можете покинуть театр, Сергей Герардович, – и артист сделал царственный жест.

Дунчиль спокойно и с достоинством повернулся и пошел к кулисе.

– Одну минуточку! – остановил его конферансье, – позвольте мне на прощанье показать вам еще один номер из нашей программы, – и опять хлопнул в ладоши.

Черный задний занавес раздвинулся, и на сцену вышла юная красавица в бальном платье, держащая в руках золотой подносик, на котором лежала толстая пачка, перевязанная конфетной лентой, и бриллиантовое колье, от которого во все стороны отскакивали синие, желтые и красные огни.

Дунчиль отступил на шаг, и лицо его покрылось бледностью. Зал замер.

– Восемнадцать тысяч долларов и колье в сорок тысяч золотом, – торжественно объявил артист, – хранил Сергей Герардович в городе Харькове в квартире своей любовницы Иды Геркулановны Ворс, которую мы имеем удовольствие видеть перед собою и которая любезно помогла обнаружить эти бесценные, но бесцельные в руках частного лица сокровища. Большое спасибо, Ида Геркулановна.

Красавица, улыбнувшись, сверкнула зубами, и мохнатые ее ресницы дрогнули.

– А под вашею полною достоинства личиною, – отнесся артист к Дунчилю, – скрывается жадный паук и поразительный охмуряло и врун. Вы извели всех за полтора месяца своим тупым упрямством. Ступайте же теперь домой, и пусть тот ад, который устроит вам ваша супруга, будет вам наказанием.

Дунчиль качнулся и, кажется, хотел повалиться, но чьи‑то участливые руки подхватили его. Тут рухнул передний занавес и скрыл всех бывших на сцене.

Бешеные рукоплескания потрясли зал до того, что Никанору Ивановичу показалось, будто в люстрах запрыгали огни. А когда передний черный занавес ушел вверх, на сцене уже никого не было, кроме одинокого артиста. Он сорвал второй залп рукоплесканий, раскланялся и заговорил:

– В лице этого Дунчиля перед вами выступил в нашей программе типичный осел. Ведь я же имел удовольствие говорить вчера, что тайное хранение валюты является бессмыслицей. Использовать ее никто не может ни при каких обстоятельствах, уверяю вас. Возьмем хотя бы этого Дунчиля. Он получает великолепное жалованье и ни в чем не нуждается. У него прекрасная квартира, жена и красавица любовница. Так нет же, вместо того, чтобы жить тихо и мирно, без всяких неприятностей, сдав валюту и камни, этот корыстный болван добился все‑таки того, что разоблачен при всех и на закуску нажил крупнейшую семейную неприятность. Итак, кто сдает? Нет желающих? В таком случае следующим номером нашей программы – известный драматический талант, артист Куролесов Савва Потапович, специально приглашенный, исполнит отрывок из «Скупого рыцаря» поэта Пушкина.

Обещанный Куролесов не замедлил появиться на сцене и оказался рослым и мясистым бритым мужчиной во фраке и белом галстуке.

Без всяких предисловий он скроил мрачное лицо, сдвинул брови и заговорил ненатуральным голосом, косясь на золотой колокольчик:

– Как молодой повеса ждет свиданья с какой‑нибудь развратницей лукавой…

И Куролесов рассказал о себе много нехорошего. Никанор Иванович слышал, как Куролесов признавался в том, что какая‑то несчастная вдова, воя, стояла перед ним на коленях под дождем, но не тронула черствого сердца артиста. Никанор Иванович до своего сна совершенно не знал произведений поэта Пушкина, но самого его знал прекрасно и ежедневно по нескольку раз произносил фразы вроде: «А за квартиру Пушкин платить будет?» Или «Лампочку на лестнице, стало быть, Пушкин вывинтил?», «Нефть, стало быть, Пушкин покупать будет?»

Теперь, познакомившись с одним из его произведений, Никанор Иванович загрустил, представил себе женщину на коленях, с сиротами, под дождем, и невольно подумал: «А тип все‑таки этот Куролесов!»

А тот, все повышая голос, продолжал каяться и окончательно запутал Никанора Ивановича, потому что вдруг стал обращаться к кому‑то, кого на сцене не было, и за этого отсутствующего сам же себе и отвечал, причем называл себя то «государем», то «бароном», то «отцом», то «сыном», то на «вы», то на «ты».

Никанор Иванович понял только одно, что помер артист злою смертью, прокричав: «Ключи! Ключи мои!» – повалившись после этого на пол, хрипя и осторожно срывая с себя галстух.

Умерев, Куролесов поднялся, отряхнул пыль с фрачных брюк, поклонился, улыбнувшись фальшивой улыбкой, и удалился при жидких аплодисментах. А конферансье заговорил так:

– Мы прослушали с вами в замечательном исполнении Саввы Потаповича «Скупого рыцаря». Этот рыцарь надеялся, что резвые нимфы сбегутся к нему и произойдет еще многое приятное в том же духе. Но, как видите, ничего этого не случилось, никакие нимфы не сбежались к нему, и музы ему дань не принесли, и чертогов он никаких не воздвиг, а, наоборот, кончил очень скверно, помер к чертовой матери от удара на своем сундуке с валютой и камнями. Предупреждаю вас, что и с вами случится что‑нибудь в этом роде, если только не хуже, ежели вы не сдадите валюту!

Поэзия ли Пушкина произвела такое впечатление или прозаическая речь конферансье, но только вдруг из зала раздался застенчивый голос:

– Я сдаю валюту.

– Милости прошу на сцену! – вежливо пригласил конферансье, всматриваясь в темный зал.

И на сцене оказался маленького роста белокурый гражданин, судя по лицу, не брившийся около трех недель.

– Виноват, как ваша фамилия? – осведомился конферансье.

– Канавкин Николай, – застенчиво отозвался появившийся.

– А! Очень приятно, гражданин Канавкин, итак?

– Сдаю, – тихо сказал Канавкин.

– Сколько?

– Тысячу долларов и двадцать золотых десяток.

– Браво! Все, что есть?

Ведущий программу уставился прямо в глаза Канавкину, и Никанору Ивановичу даже показалось, что из этих глаз брызнули лучи, пронизывающие Канавкина насквозь, как бы рентгеновские лучи. В зале перестали дышать.

– Верю! – наконец воскликнул артист и погасил свой взор, – верю! Эти глаза не лгут. Ведь сколько же раз я говорил вам, что основная ваша ошибка заключается в том, что вы недооцениваете значения человеческих глаз. Поймите, что язык может скрыть истину, а глаза – никогда! Вам задают внезапный вопрос, вы даже не вздрагиваете, в одну секунду овладеваете собой и знаете, что нужно сказать, чтобы укрыть истину, и весьма убедительно говорите, и ни одна складка на вашем лице не шевельнется, но, увы, встревоженная вопросом истина со дна души на мгновение прыгает в глаза, и все кончено. Она замечена, а вы пойманы!

Произнеся, и с большим жаром, эту очень убедительную речь, артист ласково осведомился у Канавкина:

– Где же спрятаны?

– У тетки моей, Пороховниковой, на Пречистенке…

– А! Это… постойте… это у Клавдии Ильиничны, что ли?

– Да.

– Ах да, да, да! Маленький особнячок? Напротив еще палисадничек? Как же, знаю, знаю! А куда ж вы их там засунули?

– В погребе, в коробке из‑под Эйнема…

Артист всплеснул руками.

– Видали вы что‑нибудь подобное? – вскричал он огорченно. – Да ведь они ж там заплесневеют, отсыреют! Ну мыслимо ли таким людям доверить валюту? А? Чисто как дети, ей‑богу!

Канавкин и сам понял, что нагрубил и проштрафился, и повесил свою хохлатую голову.

– Деньги, – продолжал артист, – должны храниться в госбанке, в специальных сухих и хорошо охраняемых помещениях, а отнюдь не в теткином погребе, где их могут, в частности, попортить крысы! Право, стыдно, Канавкин! Ведь вы же взрослый человек.

Канавкин уже не знал, куда и деваться, и только колупал пальцем борт своего пиджачка.

– Ну ладно, – смягчился артист, – кто старое помянет… – И вдруг добавил неожиданно: – Да, кстати: за одним разом чтобы, чтоб машину зря не гонять… у тетки этой самой ведь тоже есть? А?

Канавкин, никак не ожидавший такого оборота дела, дрогнул, и в театре наступило молчание.

– Э, Канавкин, – укоризненно‑ласково сказал конферансье, – а я‑то еще похвалил его! На‑те, взял да и засбоил ни с того ни с сего! Нелепо это, Канавкин! Ведь я только что говорил про глаза. Ведь видно, что у тетки есть. Ну, чего вы нас зря терзаете?

– Есть! – залихватски крикнул Канавкин.

– Браво! – крикнул конферансье.

– Браво! – страшно взревел зал.

Когда утихло, конферансье поздравил Канавкина, пожал ему руку, предложил отвезти в город в машине домой, и в этой же машине приказал кому‑то в кулисах заехать за теткой и просить ее пожаловать в женский театр на программу.

– Да, я хотел спросить, – тетка не говорила, где свои прячет? – осведомился конферансье, любезно предлагая Канавкину папиросу и зажженную спичку. Тот, закуривая, усмехнулся как‑то тоскливо.

– Верю, верю, – вздохнув, отозвался артист, – эта сквалыга не то что племяннику – черту не скажет этого. Ну, что же, попробуем пробудить в ней человеческие чувства. Быть может, еще не все струны сгнили в ее ростовщичьей душонке. Всего доброго, Канавкин!

И счастливый Канавкин уехал. Артист осведомился, нет ли еще желающих сдать валюту, но получил в ответ молчание.

– Чудаки, ей‑богу! – пожав плечами, проговорил артист, и занавес скрыл его.

Лампы погасли, некоторое время была тьма, и издалека в ней слышался нервный тенор, который пел:

«Там груды золота лежат и мне они принадлежат!»

Потом откуда‑то издалека дважды донесся аплодисмент.

– В женском театре дамочка какая‑то сдает, – неожиданно проговорил рыжий бородатый сосед Никанора Ивановича и, вздохнув, прибавил: – Эх, кабы не гуси мои! У меня, милый человек, бойцовые гуси в Лианозове. Подохнут они, боюсь, без меня. Птица боевая, нежная, она требует ухода… Эх, кабы не гуси! Пушкиным‑то меня не удивишь, – и он опять завздыхал.

Тут зал осветился ярко, и Никанору Ивановичу стало сниться, что из всех дверей в него посыпались повара в белых колпаках и с разливными ложками в руках. Поварята втащили в зал чан с супом и лоток с нарезанным черным хлебом. Зрители оживились. Веселые повара шныряли между театралами, разливали суп в миски и раздавали хлеб.

– Обедайте, ребята, – кричали повара, – и сдавайте валюту! Чего вам зря здесь сидеть? Охота была эту баланду хлебать. Поехал домой, выпил как следует, закусил, хорошо!

– Ну, чего ты, например, засел здесь, отец? – обратился непосредственно к Никанору Ивановичу толстый с малиновой шеей повар, протягивая ему миску, в которой в жидкости одиноко плавал капустный лист.

– Нету! Нету! Нету у меня! – страшным голосом прокричал Никанор Иванович, – понимаешь, нету!

– Нету? – грозным басом взревел повар, – нету? – женским ласковым голосом спросил он, – нету, нету, – успокоительно забормотал он, превращаясь в фельдшерицу Прасковью Федоровну.

Та ласково трясла стонущего во сне Никанора Ивановича за плечо. Тогда растаяли повара и развалился театр с занавесом. Никанор Иванович сквозь слезы разглядел свою комнату в лечебнице и двух в белых халатах, но отнюдь не развязных поваров, сующихся к людям со своими советами, а доктора и все ту же Прасковью Федоровну, держащую в руках не миску, а тарелочку, накрытую марлей, с лежащим на ней шприцем.

– Ведь это что же, – горько говорил Никанор Иванович, пока ему делали укол, – нету у меня и нету! Пусть Пушкин им сдает валюту. Нету!

– Нету, нету, – успокаивала добросердечная Прасковья Федоровна, – а на нет и суда нет.

Никанору Ивановичу полегчало после впрыскивания, и он заснул без всяких сновидений.

Но благодаря его выкрикам тревога передалась в 120‑ю комнату, где больной проснулся и стал искать свою голову, и в 118‑ю, где забеспокоился неизвестный мастер и в тоске заломил руки, глядя на луну, вспоминая горькую, последнюю в жизни осеннюю ночь, полоску света из‑под двери в подвале и развившиеся волосы.

Из 118‑й комнаты тревога по балкону перелетела к Ивану, и он проснулся и заплакал.

Но врач быстро успокоил всех встревоженных, скорбных главою, и они стали засыпать. Позднее всех забылся Иван, когда над рекой уже светало. После лекарства, напоившего все его тело, успокоение пришло к нему, как волна, накрывшая его. Тело его облегчилось, а голову обдувала теплым ветерком дрема. Он заснул, и последнее, что он слышал наяву, было предрассветное щебетание птиц в лесу. Но они вскоре умолкли, и ему стало сниться, что солнце уже снижалось над Лысой Горой, и была эта гора оцеплена двойным оцеплением…